Gabrovowiki - Потребителски приноси [bg]

Ден на Габрово

2025-05-17T07:24:14Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Празници]]
'''17 май е обявен за Ден на Габрово.'''

== История на датата ==

На 4 май 1860 г. йеромонах Неофит Соколски оставя паметна бележка в църковна книга в църквата "Света Богородица", че Габрово е провъзгласено за град. Всъщност, от 2 до 5 май 1860 г. в Габрово пребивават русенският областен управител Кямил паша и търновският каймакамин Феин паша, които участват в общоградските тържества. Според братя Гъбенски Габрово е обявено за град на 1 май.

Текстът от църковната книга на църквата "Света Богородица" гласи "1860 майа 4, Нашето село Габрово ся провъзгласи за град от тяхно превъзходителство Търновский и Русчушкий паши. За известие писах аз Неофит Георг. йеромонах Соколский".
[[Файл:Gabrovo-1860.jpg|център|17 май е Денят на Габрово. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme/ "Габрово - живият град"]|alt=17 май е Денят на Габрово. Изображение: Facebook страница "Габрово - живият град"|рамка]]

== Грешка в преизчисляването на датата ==

Датата 17 май е придобила гражданственост като Ден на Габрово - 17 май би трябвало да е преизчислената по нов стил дата 4 май, от която е запазена паметната бележка на йеромонах Неофит Соколски. Но всъщност при преизчисляването от стар към нов стил за датите от 19 век трябва да се добавят 12 дни, а за датите от 29. 02. 1900 г. до 31. 03. 1916 г. - 13 дни. Оттам идва и неточното преизчисляване понякога на дати от Възраждането. Следователно, по нов стил датата 4 май 1860 г. става 4+12 = 16 май, а не 17 май. Примери за неточност при преминаването от стар към нов стил има и в националната ни история - например денят на гибелта на Апостола е 18 февруари, а на Ботев - 1 юни. Но гражданственост са придобили датите 19 февруари и 2 юни.

== Източници ==

[https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Facebook страница "Габрово - живият град"]

[https://www.gabrovodaily.info/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-17-%d0%bc%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%be/ Как 17 май стана Ден на Габрово вместо 16 май. // Габрово Daily, 16.05.2020]

[https://www.gabrovodaily.info/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/4-%d0%bc%d0%b0%d0%b9-1860-%d0%b3%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4/ 4 май 1860 г. - "Нашето село Габрово ся провъзгласи за град". // Габрово Daily, 04.05.2020]

Ден на Габрово

2025-05-17T07:21:16Z

Admin:

Ден на Габрово

2025-05-17T07:20:46Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Празници]]
'''17 май е обявен за Ден на Габрово.'''

== История на датата ==

На 4 май 1860 г. йеромонах Неофит Соколски оставя паметна бележка в църковна книга в църквата "Света Богородица", че Габрово е провъзгласено за град. Всъщност, от 2 до 5 май 1860 г. в Габрово пребивават русенският областен управител Кямил паша и търновският каймакамин Феин паша, които участват в общоградските тържества. Според братя Гъбенски Габрово е обявено за град на 1 май.

Текстът от църковната книга на църквата "Света Богородица" гласи "1860 майа 4, Нашето село Габрово ся провъзгласи за град от тяхно превъзходителство Търновский и Русчушкий паши. За известие писах аз Неофит Георг. йеромонах Соколский".
[[Файл:Gabrovo-1860.jpg|център|17 май е Денят на Габрово. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme/ "Габрово - живият град"]]]

== Грешка в преизчисляването на датата ==

Датата 17 май е придобила гражданственост като Ден на Габрово - 17 май би трябвало да е преизчислената по нов стил дата 4 май, от която е запазена паметната бележка на йеромонах Неофит Соколски. Но всъщност при преизчисляването от стар към нов стил за датите от 19 век трябва да се добавят 12 дни, а за датите от 29. 02. 1900 г. до 31. 03. 1916 г. - 13 дни. Оттам идва и неточното преизчисляване понякога на дати от Възраждането. Следователно, по нов стил датата 4 май 1860 г. става 4+12 = 16 май, а не 17 май. Примери за неточност при преминаването от стар към нов стил има и в националната ни история - например денят на гибелта на Апостола е 18 февруари, а на Ботев - 1 юни. Но гражданственост са придобили датите 19 февруари и 2 юни.

== Източници ==

[https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Facebook страница "Габрово - живият град"]

Никола Михов

2025-03-06T07:58:44Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''

{{Свод}}
 
{{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}

== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Състав. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334'''

Никола Михов

2025-03-06T07:58:23Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''

{{Свод}}
 
{{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}

== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334'''

Шаблон:Свод

2025-03-06T07:49:22Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width:auto max-width:70% border=1px
| style="background:#e1916c; text-align:left;" | '''Статията е отпечатана в "Априловски свод", Състав. Петрана Колева, София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, 2009'''
|}

Шаблон:Свод

2025-03-06T07:46:42Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width:auto max-width:70% border=1px
| style="background:#e1916c; text-align:left;" | '''Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.'''
|}

Шаблон:Свод

2025-03-06T07:45:47Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width:auto max-width:100% border=1px
| style="background:#e1916c; text-align:left;" | '''Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.'''
|}

Шаблон:Габрово - живият град

2025-03-06T07:45:11Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width:auto max-width:100% border=1px
| style="background:#ffffff; text-align:left;" | [[Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png|мини]] '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.'''
|}

Шаблон:Личности

2025-03-06T07:44:09Z

Admin:

{| align=center cellpadding=5px width:auto max-width:100% border=1px
|+ style="background:#6db286; cellpadding:10px; text-align:center" | '''Обща информация'''
|-
| style="background:#6db286; align=left; width:30%;" | Роден || {{{1}}}
|-
| style="background:#6db286; align=left; width:30%;" | Починал || {{{2}}}
|-
| style="background:#6db286; align=left; width:30%;" | Дейност || {{{3}}}
|}

Никола Михов

2025-03-06T07:39:28Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''

{{Свод}}
 
{{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}

== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334''' 

Б о р о в, Т. и С. Г а н о в с к и. Никола Михов. — В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. С., 1959. Т р а й к о в, В. Акад. Никола Михов. — Библиотекар, 1965, № 3. Г е н ч е в а, Е. Д-р Никола Михов. — В: Светилник, с. 191—197.

Шаблон:Личности

2025-03-06T07:35:24Z

Admin:

{| align=center cellpadding=5px width=510px border=1px
|+ style="background:#6db286; cellpadding:10px; text-align:center; width:510px;" | '''Обща информация'''
|-
| style="background:#6db286; align=left; width:150px;" | Роден || {{{1}}}
|-
| style="background:#6db286; align=left; width:150px;" | Починал || {{{2}}}
|-
| style="background:#6db286; align=left; width:150px;" | Дейност || {{{3}}}
|}

Шаблон:Свод

2025-03-06T07:33:14Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width=600px border=1px
| style="background:#e1916c; text-align:left;" | '''Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.'''
|}

Шаблон:Габрово - живият град

2025-03-06T07:32:26Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width=600px border=1px
| style="background:#ffffff; text-align:left;" | [[Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png|мини]] '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.'''
|}

Никола Михов

2025-03-06T07:29:29Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''

{{Свод}}

== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334''' 

Б о р о в, Т. и С. Г а н о в с к и. Никола Михов. — В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. С., 1959. Т р а й к о в, В. Акад. Никола Михов. — Библиотекар, 1965, № 3. Г е н ч е в а, Е. Д-р Никола Михов. — В: Светилник, с. 191—197.

Никола Михов

2025-03-06T07:28:21Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''
|-
{{Свод}}
|-
{{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}
|-
[[Файл:Nikola-mihov.jpg|frame|Акад. Никола Михов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334''' 

Б о р о в, Т. и С. Г а н о в с к и. Никола Михов. — В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. С., 1959. Т р а й к о в, В. Акад. Никола Михов. — Библиотекар, 1965, № 3. Г е н ч е в а, Е. Д-р Никола Михов. — В: Светилник, с. 191—197.

Никола Михов

2025-03-06T07:27:18Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| [[Файл:Nikola-mihov.jpg|frame|Акад. Никола Михов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''

{{Свод}}

{{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}

[[Файл:Nikola-mihov.jpg|frame|Акад. Никола Михов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]

== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334''' 

Б о р о в, Т. и С. Г а н о в с к и. Никола Михов. — В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. С., 1959. Т р а й к о в, В. Акад. Никола Михов. — Библиотекар, 1965, № 3. Г е н ч е в а, Е. Д-р Никола Михов. — В: Светилник, с. 191—197.

Никола Михов

2025-03-06T07:26:38Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| [[Файл:Nikola-mihov.jpg|frame|Акад. Никола Михов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.'''

{{Свод}}

{{Личности | 6 март 1877, Габрово | 5 април 1962, София | най-големият български библиограф на ХХ век, член на БАН }}

== Ранни години и образование ==

Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на [[Васил Михов]], брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия ]](1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.

== Учителстване в Габрово ==

След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.

== Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война ==

През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.

== Библиографски проучвания в чужбина ==

В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.

== Библиографски трудове ==

Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).

== Научен принос и признание ==

Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.

== Свързани статии ==

[[Васил Михов]]

== Източници ==

'''Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334''' 

Б о р о в, Т. и С. Г а н о в с к и. Никола Михов. — В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. С., 1959. Т р а й к о в, В. Акад. Никола Михов. — Библиотекар, 1965, № 3. Г е н ч е в а, Е. Д-р Никола Михов. — В: Светилник, с. 191—197.

Щастливо Габрово/Happy Gabrovo

2025-03-02T13:33:42Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
''' [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo"] е името на клип за Габрово, който се създава по модела на световния проект “We are happy from…” („Ние сме щастливите от…“). Клипът за Габрово се реализира по проект на Обществен комитет "Васил Левски" – Габрово и Момчил Цонев по програма „Култура“ на Община Габрово през 2014 г. '''

== Щастливо Габрово в Youtube ==

Клипът "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo" може да бъде гледан в YouTube [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc на следния линк].

== Обща информация ==

Клипът [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo"] е заснет през септември - октомври 2014 г. Създаден е по модела на световния проект [http://wearehappyfrom.com/ “We are happy from…”(„Ние сме щастливите от…“)], събрал близо 2000 видеоклипове от над 150 страни. Музиката в клипа е от песента "Happy" на американския поп изпълнител Pharrell Williams (Фарел Уилямс).

Клипът „Щастливо Габрово“ се заснема по проекта „Българският МанчестАРТ“ – модул „Фабрика за щастие“ на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, финансиран по програма „Култура” на Община Габрово 2014.

Целта на "най-щастливия" клип за Габрово е да покаже един позитивен поглед към градската среда, архитектурата, културното наследство и хората на Габрово. Клипът популяризира Габрово като туристически град чрез универсалния език на музиката, танца и усмихнатите танцуващи хора. Идеята на организаторите на "Щастливо Габрово" е клипът да бъде новата позитивна видео-картичка за града, която не се нуждае от превод.

Проектът за "Щастливо Габрово" включва и две съпътстващи инициативи в партньорство с информационния сайт Габрово Daily - фотоконкурс за най-щастливите места и хора на Габрово, както и инициативата за най-щастливите истории от Габрово.

Премиерата на клипа "Щастливо Габрово" е на 11 ноември 2014 г. в габровската зала "Възраждане". На 14 ноември 2014 г. е онлайн премиерата на клипа в YouTube.

== Снимачен процес ==

Снимките на най-щастливия клип за Габрово започват на 19 септември 2014 г. по време на лазерното шоу „Вода и магия“ на площад „Възраждане“, част от Фестивала на уличната магия. Основните снимки на клипа се състоят на 9, 10 и 11 октомври 2014 г. Заснети са над 4 часа видеокадри на най-популярните места в Габрово.

Клипът „Щастливо Габрово“ показва и най-атрактивните габровски музеи. Възстановката на Габровското училище в Националния музей на образованието се оживява от млади хора – момичетата от шоу балет „Магия“ с ръководител Александър Белков и ученици от 11 г и 11 д клас на Националната Априловска гимназия. Изложбените зали „Планета ГАБРОВО“ и „Да живее карнавалът!“ в Дома на хумора и сатирата се превръщат в сцена за танци на децата от танцова школа „Лиана“ с ръководител Лили Пантелеева. Веселата къща посреща с усмивка и актьорите от театралното студио „Гаргара“ с ръководител Светослав Славчев, преоблечени в карнавални костюми. Камерата на „Щастливо Габрово“ запечатва кадри и от най-новия атракцион в Габрово – Интерактивния музей на индустрията.

Майстори, танцьори и посетители на АЕК „Етър“ се включват в спонтанно шествие по калдъръмените улички на комплекса под звуците на песента “Happy” на Фарел Уилямс. Танцовата изненада в музея на открито са няколко чуждестранни посетители, дошли в Габрово чак от Нова Зеландия. Полъх от старо Габрово привнасят в АЕК „Етър“ и танцьорите от Фолклорен ансамбъл „Сивек“ с хореографи Валентина Маринова и Лилия Стойнова.

Децата от Школата по приложни изкуства на Ива Пенчева изписват с картини надписа “Happy“ („Щастлив“) на площад „Възраждане“ пред Община Габрово пред любопитните погледи на минувачите. Към тях се присъединяват шоу балет „Магия“ и танцуващите пенсионери от клуб „Веселие“. Във вечерните снимки на „Щастливо Габрово“ магията на огъня показва огнена формация „F.I.M.S.“.

Обективът на камерата проследява тренировките на няколко спортни клубове в Габрово – хандбален клуб „Бъки“, баскетболен клуб „Чардафон-Орловец“, клуб по спортна акробатика и батут „Акро арт“, футболен клуб „Янтра Габрово“. Екстремни скокове пред Дома на културата и костницата правят момчетата от колоездачен клуб “Underground Riders”.

За да покаже пъстротата на Габрово, екипът на „Щастливо Габрово“ влиза във звездната зала на габровския планетариум, качва се на покрива на блок „Рачо Ковача“ и при часовника в Кулата на общината, показва Габрово отвисоко от скалите при крепостта „Градище“.

В художествена галерия „Христо Цокев“ камерата заснема децата от Клуба за спортни танци „Ритмика“ с ръководители Веселина, Ивелина и Тодор Жекови.

Танцово шествие се случва по централната улица „Радецка“ и в Шести участък. В него се включват деца и младежи от шоу балет „Магия“, клуб за спортни танци „Ритмика“, група по зумба към спортен клуб „Троя“, ИМКА – Габрово.

Финалният пърформанс от снимките на клипа „Щастливо Габрово“ се случва в Градинката с мечето, където актьорите от театрално студио „Гаргара“ се преобразяват в живи статуи.

== Гледаемост ==

Клипът „Щастливо Габрово“ става най-гледаният туристически клип за Габрово в YouTube само месец след онлайн премиерата си на 14 ноември 2014 г. Към 16 декември 2014 г. клипът има 10 422 гледания онлайн в YouTube. "Щастливо Габрово" е гледано на 6 континента.

Сред европейските страни, в които клипът има най-голямо разпространение, освен България, са Великобритания, Германия, Испания, Гърция, Франция, Италия и др. В Северна Америка „Щастливо Габрово“ е гледано най-много в САЩ, Мексико и Канада. Висока гледаемост клипът е постигнал и в Австралия и Нова Зеландия. Бразилия води по гледания в Южна Америка, но сред другите страни на континента се нареждат също така Аржентина, Перу, Чили и др. „Щастливо Габрово“ е достигнало и до най-отдалечената от нас държава на африканския континент – Южна Африка. В Азия „Щастливо Габрово“ е гледано в страната на изгряващото слънце Япония, както и в Сингапур, Южна Корея и др.

== Снимачен екип ==

Режисьор: Симеон Сокеров
Продуцент: Момчил Цонев
Оператор: Емилиян Атанасов
Асистент-режисьор: Радослав Камбуров

== Участници ==

В снимките на клипа се включват 17 художествени, театрални, танцови формации, други групи и спортни клубове от Габрово, както и индивидуални участници. Общият брой на участниците е около 180 души.

Участници: Шоу-балет „Магия”, Клуб за спортни танци „Ритмика”, Фолклорен ансамбъл „Сивек“, Танцова школа „Лиана“, група по зумба в Спортен клуб „Троя“, Младежко театрално студио „ГаРгаРа“, Детска школа за приложно изкуство „Ива Пенчева“, Клуб „Веселие“, Quick Hands Project, ИМКА Габрово, Огнена формация „F.I.M.S.”, Хандбален клуб „Бъки“, Баскетболен клуб "Черноморец 2014 - Чардафон Орловец“, Футболен клуб „Янтра Габрово“, Клуб по спортна акробатика и батут „Акро арт“, Колоездачен клуб „Underground Riders“, Фотоклуб „Габрово“, индивидуални участници – ученици от 11 г и 11 д клас на Националната Априловска гимназия, спортистките Гала Чалъкова и Стела Чалъкова и др.

== Партньори ==

Основен медиен партньор: [http://www.gabrovodaily.info Габрово Daily]

[http://www.gabrovowiki.com Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki]

„Студио Сокеров“, АЕК „Етър“, Музей Дом на хумора и сатирата, Национален музей на образованието, Интерактивен музей на индустрията, Художествена галерия „Христо Цокев“

== Допълнителни спомоществователи ==

Д-р инж. Стефан Деевски, „Парос“ ООД, ст.н.с. инж. Райко Райков и „Фулмакс 21“ АД, хотел „Балкана“, хотел „Габрово“, Общински пътнически транспорт ЕООД – гр. Габрово

=== Източници ===

[http://www.gabrovodaily.info/tag/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ Габрово Daily]

СОУ "Райчо Каролев"

2025-03-02T13:31:27Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Образование]]
'''СОУ "Райчо Каролев" е едно от средните общообразователни училища в Габрово, от 1976 до 1991 г. носи името "Таня Карпинская".'''

== История ==

Училището е открито в началото на учебната 1976/1977 г. като XI основно училище „Таня Карпинская”. В съответствие с Правилника на Министерството на народната просвета за общообразователните училища от учебна 1990/1991 г. е преобразувано в средно общообразователно. По предложение на учителската колегия и с решение на Временния изпълком на Общински съвет – град Габрово от 1991 г. приема името на бележития народен просветител Райчо Каролев.

== Училището днес ==

През 2009 година училището е с обновена сграда по проект „Осигуряване на ефективна, общодостъпна и модерна образователна инфраструктура за устойчиво развитие на община Габрово” по договор за безвъзмездна помощ, финансиран от ОП „Регионално развитие”. Сградата на училището е санирана. Изградени са съвременни и модерни спортни площадки. 

През учебната 2011/2012 година в училището се обучават 662 ученика, разпределени в 28 паралелки. За всеки клас има самостоятелна класна стая. Училището разполага с 8 специализирани учебни кабинета. 

В училището има „Ресурсен кабинет” за индивидуална работа с деца със специални образователни потребности. Кабинетът е изграден с доброволчески труд на учителите и е оборудван от дарители на училището. 

СОУ “Райчо Каролев” е средищно училище, което разполага с два училищни автобуса. Учениците от начален етап и всички пътуващи ученици са обхванати в целодневна организация на учебния ден. От създаването на училището в сградата има един корпус, който е предназначен за училищен стол и оборудвана кухня към него. 

Успешният учебно–възпитателен процес е подпомогнат с разнообразни дейности по национални програми и различни проекти: „С грижа за всеки ученик”; „Мога”; „Кариерно развитие”; „Различни хора, една Европа”. Спортът в училището е застъпен като необходим и много важен елемент от цялостната дейност, с цел повишаване физическата дееспособност, развитие на двигателната активност на учениците, и формиране на устойчива личностна потребност от занимания със спорт.

== Успехи на учениците ==

Учениците на СОУ "Райчо Каролев" са първенци в редица общински, национални и международни състезания. Гордост за училището е отборът хандбал – национален шампион за 2009 г., взел участие в световното първенство през 2009/2010 година в гр. Брага, Португалия.

== Източници ==

[http://raichokarolev.com www.raichokarolev.com] 

'''Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, с. 62'''

ПГТ "Пенчо Семов"

2025-03-02T13:29:55Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Образование]]
'''Професионалната гимназия по туризъм "Пенчо Семов" в Габрово е създадена като Техникум по обществено хранене през 1963 г. На 26.05.2008 г. за патрон на училището е обявен големият габровски индустриалец Пенчо Семов.'''

== История ==

През учебната 1960/1961 година Министерството на просветата и културата открива една паралелка по „Обществено хранене“ към училището по облекло в Габрово. Приети са 37 ученици. По общообразователните предмети преподават учителите от училището по облекло, а за учители по учебна практика са назначени две учителки: Мара Иванова Габровска и Димитрина Грозданова. 

На основание ПМС- 168/26.09.1962г. на 3 май 1963г. се обособява самостоятелен Техникум по обществено хранене (ТОХ) с директор Георги Русев Калчев и учителски състав: Люба Пенчева, Минка Дедева, Антонина Семерджиева, Богдана Кметова, Ганка Велкова, Димитрина Грозданова, Мара Габровска, Тодорка Занева, Райна Пелтешка, Цветана Чукобрадова, Виктория Михайлова. Приети са две паралелки с четиригодишен срок на обучение по специалностите: „Технология на храната“ и „Сервитьор“ и две паралелки ПТУ- специалност „Помощник - готвач“. 

От месец януари 1965г. ТОХ се премества в старата сграда на училище „Христо Ботев“ в кв. „Палаузово“. Приемът е увеличен с нова паралелка „Технология на храната“– вечерно обучение. 

През 1966/1967 г. започва подготовката за проектиране на нова сграда. 

През 1967/1968 г. е организирана първата кулинарна изложба-базар. 

През 1969/1970 г. техникумът разширява кръга на специалностите си с още една – „Търговия“, която е с тригодишен срок на обучение (СПТУ). 

През 1970/1971 г. е обособено общежитие в сградата на училището в с. Балани поради увеличения брой на учениците. Открива се и задочна форма на обучение.

През 1971/1972 г. се открива нова паралелка- „Сервиране“ (СПТУ). Броят на учениците във всяка паралелка достига 40 . Учителката по икономика В. Гайдарджиева е удостоена с орден „Кирил и Методий”- трета степен. 

През 1972/1973 г. е получено разрешение за започване строителството на учебен комплекс върху 22 декара площ в местността Радичевец. Училищният комплекс се състои от 20 класни стаи, общежитие с 260 легла, ресторант с банкетна зала със 140 места, 3 учебни работилници, физкултурен салон. За строежа са предвидени 200 хиляди лв. 

През 1974/1975 г. Техникум по обществено хранене става учебно заведение Първа категория. 

През 1975/1976 г. е разкрита нова специалност – „Продавач-консултант” с тригодишен срок на обучение. 

На 5 февруари 1979г. започва първият учебен ден в новата сграда. Откриват се лекарски и зъболекарски кабинети. 

В приема е включена и паралелка „Оператор в производството на хляб, хлебни и сладкарски изделия“ (СПТУ). 

На 15 септември 1979г. тържествено е открит учебният корпус, включващ: 16 кабинета и хранилища, физкултурен салон, учебни работилници, библиотека, учебно-опитен стол и бюфет за закуски. Открива се и общежитие със съвременни условия за живеене. 

На 21 септември 1981г. тържествено се открива ресторант и хотел „Панорама“. Започва и обучението на две паралелки ЕСПУ с направление „Обществено хранене и търговско обслужване“ и „Хранително-вкусова промишленост“. 

През 1982/1983 г. се открива единственото в града ученическо кино. 

През 1983/1984 г. се въвежда обучение УПК (ХІ клас) по специалностите „Продавач-консултант“ и „Администратор-документалист“. 

През 1984/1985 г. обучението в УПК продължава със специалностите „Продавач-консултант“ и „Кулинар“. 

През 1985/1986 г. се въвежда обучение в ПУЦ (професионално-учебен център) – 2 паралелки. 

През 1987/1988 г. в сградата на ТОХ е настанен СПТУМ „Ангел Денчев“, което води до двусменен режим на обучение. 

По случай 25 годишния юбилей с Указ на Държавния съвет № 1358 от 18.10.1988г. Техникумът по обществено хранене е награден с орден „Кирил и Методий – ІІ-ра степен. Със звание „Отличник на Министерството на просветата“ са удостоени и преподавателите: Ив. Бобева, М. Савчева, М. Апостолова и Първанка Димитрова. 

През 1990/1991 г. се въвежда обучение по нова специалност в СПТУ „Оператор на месни произведения“. 

През 1991/1992 г. в СПТУ се откриват нови специалности: „Продавач-консултант“ и „Администратор-документалист“. За първи път се провежда приемен изпит по математика за специалността „Технология на храната“. Преустановява се дейността на учебно-опитния ресторант „Панорама“ и отдаването му на търг за 3-годишен срок. 

През 1993/1994 г. във връзка с бъдещото развитие на Габрово като туристически център, в ТОХ се въвеждат нови специалности: „Икономика, управление и финанси на търговията“ 4-годишен срок на обучение и „Хотелиерство“ – 3-годишен срок на обучение . 

Със заповед № РД-14-32 от 20.05.1994г. ТОХ се преименува в Техникум по ресторантьорство и хотелиерство. В новия прием са включени специалности с 4-годишен срок на обучение – „Технология и мениджмънт на производството и обслужването в заведенията за хранене”, „Мениджмънт в хотелиерството“ и „Сервитьор-барман“ с 3-годишен срок на обучение. 

През 1995/1996 г. обучението по специалност „Икономика, управление и финанси на търговията“ се разширява и със задочна форма. Отборът по хандбал е носител на републиканската титла „Шампиони на България за девойки – 1996г.“ 

През 1996/1997 г. Техникум по ресторантьорство и хотелиерство става член на Туристическо сдружение „Габрово“ към Асоциация „Стара планина“. Техникумът е и утвърден от Националната борса на труда за обучение на безработни граждани. 

След завършване на експеримента по Българо-датския проект Техникумът е утвърден да започне обучението по специалността „Икономика и маркетинг“ (задочна форма) за подготовка на специализирани кадри в частния и държавния сектор. Със заповед № РД-09-147 от 01.03.1998г. на МОН, ТРХ е определен за пилотно училище в разработване и прилагане на българо-австрийски проект за усъвършенстване професионалната подготовка на специалисти в областта на туризма в България. Учредена е първата ученическа кооперация в региона. 

През 1998/1999г. ТРХ работи по четири международни проекта с Кралство Дания, Австрия, Швейцария и САЩ. През годината започва работа и по програмата „Леонардо“, обхващаща разработването и разпространението на международна стандартизирана образователна система за изучаване на професии в областта на отдиха и туризма с акцент върху информационните технологии. В резултат на работата по различни международни проекти училището получава 25 компютъра от Швейцария, 6 по програма „Джуниър Ачийвмънт“ и 17 от Австрия. 

През 1999/2000 г. техникумът работи по 8 образователни проекта – 5 международни и 3 национални. Става и съучредител на Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство в България. Отборът на училището се представя отлично в Националното състезание на училищата по ресторантьорство и хотелиерство, проведено в гр.Пловдив и завоюва три първи места: І-во място-отборно, І-во място –готварство, І-во място – сладкарство. През годината излиза периодичният ученически вестник „Мастилени петна“. 

През 2001/2002 г. техникумът работи по българо-австрийски образователен проект TOUR.NET, съвместно с КултурКонтакт - Австрия, МОН и средни училища от България, Албания и Румъния. В рамките на този проект се разработват 3 училищни проекта - В света на българските занаяти, Вълшебното царство на кулинарните шедьоври и От нищо нещо. На петото национално състезание по ресторантьорство и хотелиерство при участието на 16 отбора Техникумът по ресторантьорство и хотелиерство – Габрово става национален първенец. 

== Гимназията днес ==

През 2002/2003 г. техникумът е преименуван на "Професионална гимназия по туризъм“. 

В началото на учебната 2004/2005 г. ПГТ е утвърдена за член на Европейската асоциация на училищата по туризъм. 

През 2005/2006 г. гимназията работи успешно по трети Българо-австрийски образователен проект, в чиито рамки се издава един брой на училищен вестник „Звънец“ и книга „Хляб и ритуали“. Успешно стартират и приключват два нови проекта – „Младите лидери на Габрово“ и „Моят Град“. Проектът „Младите лидери на Габрово“ е финансиран от Демократичната комисия към посолството на САЩ. Партньори са община Габрово и Българското представителство на Корпуса на мира към правителството на САЩ. В регионалния кръг за средношколци на националното състезание по история „Земя на дедите ни, бъди благословена“ отборът на училището заема първо място. Индивидуална награда получава Христофор Атанасов от ХІ „а” клас в и единствен от 172 участници получава две грамоти - на национален клуб „Родолюбие“ за изключителна авторска реч и специална грамота на СБУ за отлично представяне. 

През 2006/2007 г. на областния кръг на Олимпиада по география и икономика Николай Светославов Савчев от Х „а” клас, специалност „Икономика и мениджмънт“ е класиран на първо място с право на участие в националния кръг. Велизар Михайлов Гутов от Х „а” клас, специалност „Икономика и мениджмънт“, участва в Национален фестивал „Наука на сцената“, с разработен и представен от него уред „Геохрон-1“, предназначен за отчитане на реалното астрономическо часово време на всяка точка от земната повърхност. Участва в две мeждународни изяви – изложби в Швеция и конкурс за своя рисунка. 

През 2007/2008 г. училището, единствено от региона, е включено в пилотния проект на Министерството на образованието „Информационна система на образованието". Ремонтирани и оборудвани са двете зали на ресторант „Панорама” със средства на Министерството на образованието и науката и КултурКонтакт – Австрия. Отпада паралелка „Производство на сладкарски изделия”, поради намаления брой ученици, завършващи основно образование. На областен кръг на Олимпиадата по география и икономика Георги Начев, ХІ „а” клас, специалност „Икономика и мениджмънт“ е класиран на І-во място. Велизар Гутов, ХІ „а” клас „Икономика и мениджмънт“ успешно участва в Националната краеведческа конференция – Добрич и в Националния конкурс „Природно и културно наследство на моя роден край”. Получава специалната награда на фондация „Комунитас“ – „1000 стипендии за най-даровитите ученици от България“. 

По решение на Педагогическия съвет и със заповед № РД-14-150 от 26.05.2008 г. на МОН за патрон на училището е обявен големият габровски индустриалец Пенчо Семов. 

За пръв път ПГТ има своя клетва и химн. Текстът на химна е написан от Стефан Хицков – преподавател в училището. 

През 2008/2009 г. се въвеждат две нови специалности с прием след VІІ клас, с интензивно обучение на английски език - „Кетъринг“ и „Организация на туризма и свободното време”. 

На Международната олимпиада по география и икономика, проведена в Мексико 2009 Ивайло Тотев от ХІІа клас е капитан на националния отбор и е награден за отлично представяне от президента на National Geographic Society. 

През 2009/2010 г. се въвеждат нови специалности, с прием след завършен VІІ клас - „Екскурзоводство“ и „Туристическа анимация“. Разработени са 9 нови национални и международни проекта, сред които два за учебни и производствени практики – обмен на учители и ученици с Тун-Швейцария и Аалст-Белгия. 

През 2010/2011 г. икономическата среда налага нови специалности след завършен VІІ клас: „Банково дело“, „Икономика и мениджмънт“ и „Организация на туризма и свободното време“. Продължава работата по 10 национални и международни проекта, от които 7 нови. Кандидатства се по още 3 нови международни проекта - с Турция и Италия и по програмата „Коменски“.Реализиран е проект ”Мобилност” по програма Леонардо да Винчи – 20 ученици провеждат производсвена практика в Лайпциг –Германия.

През 2011/2012 г. в гимназията се работи се по 8 образователни проекта. Започва реализацията на дейностите по проект „УСПЕХ”. Започва издаването на училищен вестник „На нов ред“ по проект „УСПЕХ“ под ръководството на Жоржета Христова- учител по български език и литература. Изпълнен е проект „Модернизиране на две учебни работилници и една учебно- производствена база” по програма „Модернизация на професионалното образование” на МОМН.

През 2012/2013 г. по програма на фондация „Джуниър Ачийвмънт“ е учредена ученическа компания „СпецИкон“, под ръководството на П.Пенева.

През месец януари тържествено е открито реновираното общежитие със средства на МОМН.

== Успехите на учениците ==

Ученици от гимназията заюват успехи в състезания. През 2002/2003 г. на І-то Национално състезание по география и икономика Павел Вълчев, ученик от ІХ „в” клас, получава специалната награда на МОН. На Европейското първенство по карате в Белград Ивайло В. Василев от Х „а” клас заема І-во място, а Пламен Н. Недялков става републикански шампион по бокс и шести на Световното първенство в Унгария. 

Ученикът Павел Вълчев ХІ „в” клас е класиран на І-во място на Областната олимпиада по география и участва в Националната олимпиада в гр. Ямбол. На Републиканското първенство по двоен батут Силвия Димитрова,ХІІ „в” клас завоюва І-во място и ІІ-ро място на отбора по хандбал. 

През м. февруари 2010 г. Габриела Камбурова ХІ „а” клас, специалност. „Кетъринг“ и Цветелина Цонева ІХ „б” клас, специалност „Организация на туризма и свободното време се класират на ІІ-ро място в Националния конкурс за училищни проекти за енергийна ефективност в направление „3“ и учителите А. Варчева, Г. Маринова, П. Помакова и Ил. Чичарова – на ІІ-ро място в направление „4“ за учители. 

През 2010/2011 г. Румен Светлов Георгиев от ХІІ „в” клас– заема І-во място в конкурс „Моята силен старт за България” на Пощенска банка. 

От 24 до 30 април 2011г. учениците Цветелин Костов, ХІ „б” клас и Гергана Димитрова ХІ, „д” клас, с ръководител М. Пройнова участват в международно кулинарно състезание „Фестивал на азорския ананас“ в гр. Понта Делгада – Португалия. 

В националното състезание „Кулинарна импресия“ – Варна 2011 г. в категория „Най-добър млад барман“ Момчил Назъров, ХІІ „ б” клас е класиран на І-во място. 

През 2012/2013 г. ученици от Х „б” клас, специалност „Икономика и мениджмънт“ изработват арт предмети, които са включени в Менторската програма за учебни компании.

== Източници ==

[http://www.pgt.gabrovo.bg www.pgt.gabrovo.bg] [http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2007/1-07/pp43-44.html prokarstterra.bas.bg]

Крепост "Градище"

2025-03-02T13:27:20Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Античност]]
== Местност "Градище" ==

Само на 3 км. от центъра на Габрово, по път с живописни завои се достига местността Градище. Тук, сред прохладна борова гора, се намира голяма поляна с люлки и място за пикник. По пътя може да се посети Зоологическата градина и залата на Планетариума. Над поляната, по горска пътека се достига до високото скално плато, където се намират разкопките на крепостта Градище.

== Ранновизантийска крепост "Градище" ==

По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306-337 г.н.е.) и Юстин II (565-578 г.н.е.) археолозите датират крепост Градище като късноантична и ранносредновековна (4-6 век). 

Габровци наричат крепостта ”Пазителката на прохода”, тъй като тя е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Тя е била единствената крепост в тази част от римската провинция Долна Мизия, организирана на територията между Дунав и Стара планина. 

Това било типично укрепено селище за онова време. При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км, която е обграждала крепостта, 42 гъстозастроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепост Градище се е намирал главният храм, построен през 4 век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.нар. баптистерий. 

При археологически разкопки са намерени и различни предмети от ежедневния живот и бит на хората - стари монети, накити, красиви украшения, съдове за хранене и др., които разкриват културата и традициите на неговите жители. 

Крепостта Градище е разрушавана и възстановявана многократно и престава да съществува след падането на България под турско владичество. Днес съществуват и са запазени само останки от някогашната крепостна стена, пазела някога подстъпите на Шипченския проход, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец. През 80-те години на 20 век са изваръшени разкопки и реставрация на част от стените на крепостта.

== Източници ==

[http://visit.gabrovo.bg/index.php?l=97 visit.gabrovo.bg]

Карнавал

2025-03-02T13:25:03Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Фестивали]] [[Категория:Габровски хумор]]
'''Традиционно габровският карнавал на хумора се провежда всяка година през май.'''

== Карнавалът днес ==

Габровският карнавал е кулминацията на международния фестивал на хумора и сатирата. Фестивалът се провежда ежегодно през месец май. Фестивалната седмица включва поредица от изяви като изложби, открити сцени, събития, в които активно се включват културни институти, учебни и детски заведения, любителски и професионални творчески състави, неправителствени организации, фирми, участници от страната и чужбина. В карнавалното шествие по централните улици на Габрово традиционно се включват около 2000 участници с приблизително 80 карнавални картини.

== История на габровския карнавал ==

Първият съвременен карнавал в Габрово се провежда през 1965 г. Още с първите пет издания веселото шествие утвърждава Габрово като столица на хумора. През 1990-1997 г. карнавалът не се провежда, а първият съвременен карнавал се провежда отново през 1998 г. Две години по-късно Габрово става член на Фондацията на европейските карнавални градове. Още от първите карнавали от 60-те години, главно действащо лице на веселото шествие в Габрово е котката. По традиция кметът на града отрязва опашката й с огромна ножица в ръка.
== Исторически корени на карнавала ==

В основата на днешния карнавал на хумора в Габрово са старите традиционни празници – габровската Олелийня и маскените балове от 20-те години на ХХ век. Този неповторим карнавал приобщава града към голямото семейство на карнавалните градове – членове на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). Всяка година през м. май карнавалното шествие привлича хиляди гости и участници от страната и чужбина. Прочутата габровска котка ритуално се разделя с опашката си и повежда веселите, шумни и пъстроцветни колони на маскираните по улиците на града.
== Източници ==

[http://visit.gabrovo.bg visit.gabrovo.bg]

[http://www.humorhouse.bg www.humorhouse.bg]

[https://www.gabrovodaily.info/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b9%d0%bd%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bb-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%be-%d0%b3%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%be/ "Олелийнята - карнавалът на старо Габрово" // Габрово Daily, 20.02.2015]

Шаблон:Габрово - живият град

2025-02-19T08:38:16Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width=600px border=1px
| style="background:##6db286; text-align:left;" | [[Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png|мини]] '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.'''
|}

Шаблон:Габрово - живият град

2025-02-19T08:38:00Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px width=510px border=1px
| style="background:##6db286; text-align:left;" | [[Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png|мини]] '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.'''
|}

Васил Левски (гипсов паметник)

2025-02-19T08:37:13Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Паметници]]
'''Гипсовият паметник на Васил Левски е дело на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков, които започват работа по него през 1961 г. Паметникът рухва през 2003 г. '''

{{Габрово - живият град}}

== Създаване на паметника ==

Гипсовата статуя на Васил Левски е дело на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Работата започва през 1961 г. и продължава повече от 30 години. Паметникът се намира по пътя към Соколския манастир. Първоначалната идея и на тримата е паметникът да бъде пренесен на поляната край Соколски манастир - „на фона на зеленината, на планината” (Цитатите в статията са по: Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002) 

Въпреки трудностите по осигуряване на материали, на средства за закупуването им, те продължават да работят върху изграждането му, защото „Левски не е образ, а принцип”, обяснява настоятелността в работата си Кою Янков. 

През 1994 г. е изготвена документация, върху която специализирана комисия от експерти да се произнесе за начина на изпълнението му, преместването му на подходящ терен и изготвянето на план-сметка за необходимите средства. Три години по-късно, по повод 160-годишнината от рождението на Апостола, се констатира липсата на достатъчно средства за каменна статуя, лошото състояние на гипсовия модел, както и необходимостта да се предприемат бързи мерки за укрепването и консервирането му. Обявен е и конкурс за архитектурно оформление на пространството около паметника в квартал Водици, за изпълнение на покривна конструкция и импрегнация. За съхраняването на този паметник сред членовете на габровския [[Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово|Комитет "Васил Левски"]] се появява и идеята авторите да изработят от дърво негов умален модел. Планирана е и изложба от графични проекти и макети, чрез която да се популяризира тяхното творчество, както и тя да послужи като мотивация за търсенето на дарители, които финансово да подпомогнат от гипсовия модел да се реализира постоянен паметник на Апостола.
[[Файл:Levski-pametnik.jpg|център|Гипсов паметник на Левски, автори Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"]]]
Гипсов паметник на Левски, автори Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"]

== Опити за съхраняване на гипсовия паметник ==

За да бъде съхранена гипсовата фигура, се обединяват усилията на служители от Областната управа, местни бизнесмени, членове на [[Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово|Комитет „Васил Левски” - Габрово]]. Габровските фирми “Благоустрояване”, “Тодоров и Тодоров”, Проектстрой “Петър Петров”, “Мелиорации” се ангажират с обработката на корозиралите железни арматурни части, полагането на защитни материали (силиконов грунд и боя). Потърсено е становището на доц. д-р Валентин Тодоров, преподавател в катедра “Консервация и реставрация” към Национална художествена академия. На основата на установеното към лятото на 2001 г. състояние на гипсовата скулптурна фигура, той изразява мнение за необходимостта да се извърши изолация на паметника от влагата и солите чрез бетонова подложка, реконструкция на установените пукнатини и разрушения, структурно укрепване на гипса и повърхностната му защита.

== Рухването на паметника ==

Въпреки усилията всички тези действия да бъдат увенчани с положителни резултати, през пролетта на 2003 г. гипсовият паметник рухва. Дългото разрушително въздействие на атмосферните условия, а също (по данни на очевидци) и действията на недобросъвестни граждани, са причините, след почти 30-годишното си присъствие, този народен символ на паметта за Васил Левски да бъде унищожен.

== Авторите за творбата ==

„Хем да прилича външно по образ, както е по фотографиите му, хем да се донадят някои вътрешни качества... Трябва да подчертаем непоклатимоста му. Левски е непоклатим в своите схващания за България. Това се отразява в неговата стойка, в погледа му, в неговия жест, в движението на раменете му, в начина по който си държи ръцете. Левски е и безстрашен, и много спокоен.” - отбелязва малкият брат Любен относно работата по паметника.

== Източници ==
'''Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Кварталите на Габрово. Част 1. София, Фондация за българска литература, 2020, с. 170-171'''

Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002

Отчет 15 години Комитет „Васил Левски” - Габрово. Архив на комитета

Шаблон:Габрово - живият град

2025-02-19T08:36:14Z

Admin:

{| {| align=center cellpadding=10px border=1px
| style="background:##6db286; text-align:left;" | [[Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png|мини]] '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.'''
|}

Шаблон:Габрово - живият град

2025-02-19T08:33:47Z

Admin: Нова страница: „{| {| align=center cellpadding=10px width=510px border=1px | style="background:##6db286; cellpadding:10px; text-align:left;" | мини '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.''' |}“

{| {| align=center cellpadding=10px width=510px border=1px
| style="background:##6db286; cellpadding:10px; text-align:left;" | [[Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png|мини]] '''Статията е създадена въз основа на информация от книгите в поредицата "Габрово - живият град". Автори: Даниела Цонева, Момчил Цонев.'''
|}

Файл:Logo Horizontal Gabrovo Alive City FC Positive RGB.png

2025-02-19T08:29:38Z

Admin:

Габрово - живият град

Васил Левски (гипсов паметник)

2025-02-19T08:08:06Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Паметници]]
'''Гипсовият паметник на Васил Левски е дело на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков, които започват работа по него през 1961 г. Паметникът рухва през 2003 г. '''

== Създаване на паметника ==

Гипсовата статуя на Васил Левски е дело на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Работата започва през 1961 г. и продължава повече от 30 години. Паметникът се намира по пътя към Соколския манастир. Първоначалната идея и на тримата е паметникът да бъде пренесен на поляната край Соколски манастир - „на фона на зеленината, на планината” (Цитатите в статията са по: Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002) 

Въпреки трудностите по осигуряване на материали, на средства за закупуването им, те продължават да работят върху изграждането му, защото „Левски не е образ, а принцип”, обяснява настоятелността в работата си Кою Янков. 

През 1994 г. е изготвена документация, върху която специализирана комисия от експерти да се произнесе за начина на изпълнението му, преместването му на подходящ терен и изготвянето на план-сметка за необходимите средства. Три години по-късно, по повод 160-годишнината от рождението на Апостола, се констатира липсата на достатъчно средства за каменна статуя, лошото състояние на гипсовия модел, както и необходимостта да се предприемат бързи мерки за укрепването и консервирането му. Обявен е и конкурс за архитектурно оформление на пространството около паметника в квартал Водици, за изпълнение на покривна конструкция и импрегнация. За съхраняването на този паметник сред членовете на габровския [[Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово|Комитет "Васил Левски"]] се появява и идеята авторите да изработят от дърво негов умален модел. Планирана е и изложба от графични проекти и макети, чрез която да се популяризира тяхното творчество, както и тя да послужи като мотивация за търсенето на дарители, които финансово да подпомогнат от гипсовия модел да се реализира постоянен паметник на Апостола.
[[Файл:Levski-pametnik.jpg|център|Гипсов паметник на Левски, автори Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"]]]
Гипсов паметник на Левски, автори Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"]

== Опити за съхраняване на гипсовия паметник ==

За да бъде съхранена гипсовата фигура, се обединяват усилията на служители от Областната управа, местни бизнесмени, членове на [[Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово|Комитет „Васил Левски” - Габрово]]. Габровските фирми “Благоустрояване”, “Тодоров и Тодоров”, Проектстрой “Петър Петров”, “Мелиорации” се ангажират с обработката на корозиралите железни арматурни части, полагането на защитни материали (силиконов грунд и боя). Потърсено е становището на доц. д-р Валентин Тодоров, преподавател в катедра “Консервация и реставрация” към Национална художествена академия. На основата на установеното към лятото на 2001 г. състояние на гипсовата скулптурна фигура, той изразява мнение за необходимостта да се извърши изолация на паметника от влагата и солите чрез бетонова подложка, реконструкция на установените пукнатини и разрушения, структурно укрепване на гипса и повърхностната му защита.

== Рухването на паметника ==

Въпреки усилията всички тези действия да бъдат увенчани с положителни резултати, през пролетта на 2003 г. гипсовият паметник рухва. Дългото разрушително въздействие на атмосферните условия, а също (по данни на очевидци) и действията на недобросъвестни граждани, са причините, след почти 30-годишното си присъствие, този народен символ на паметта за Васил Левски да бъде унищожен.

== Авторите за творбата ==

„Хем да прилича външно по образ, както е по фотографиите му, хем да се донадят някои вътрешни качества... Трябва да подчертаем непоклатимоста му. Левски е непоклатим в своите схващания за България. Това се отразява в неговата стойка, в погледа му, в неговия жест, в движението на раменете му, в начина по който си държи ръцете. Левски е и безстрашен, и много спокоен.” - отбелязва малкият брат Любен относно работата по паметника.

== Източници ==
'''Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Кварталите на Габрово. Част 1. София, Фондация за българска литература, 2020, с. 170-171'''

Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002

Отчет 15 години Комитет „Васил Левски” - Габрово. Архив на комитета

Национална Априловска гимназия

2025-01-02T14:53:23Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Образование]]
'''Националната Априловска гимназия е наследник на първото новобългарско светско училище, създадено в Габрово през 1835 г.'''

{| class="wikitable sortable"
|+
! colspan="2" |Обща информация
|-
!Основаване
|1835 г.
|-
!Вид
|гимназия
|-
!Уебсайт
|https://nag-school.org/
|-
!Електронна поща
|mail@nag-school.org
|-
!Телефон
|
Директор - 066/807011, +359 87 660 8121

Зам. директор УД - 066/803551, +359 87 848 7026

Зам. директор АСД - 066/804868, +359 87 770 0768

Канцелария - 066/803554

Счетоводство - 066/804868
|-
!Адрес
|гр. Габрово, п. к. 5300, ул. “Априловска” №15
|}
== История ==

Габрово е наричан люлка на новобългарското светско образование през Възраждането, защото тук на 2 януари по стар стил (14 януари по нов стил) 1835 г. е открито първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. 

От 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи. 

От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. 

Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение. 

От 1992 година тя става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”. обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика. 

Началото започва с разработването на учебните планове и програми и тяхното приложение от учебната 1988/89 г. Компетентни научни колективи от българските висши учебни заведения Софийският университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки. 

Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията. 

== Национална Априловска гимназия днес ==

Учениците на Националната Априловска гимназия се обучават в пет паралелки:

А – Хуманитарни науки – Български език и литература и история;

Б – Чужди езици – Немски и английски език;

В – Бизнес администрация;

Г – Чужди езици – Английски и немски/френски език;

Д – Чужди езици – Английски и испански език;

Броят на учениците във всяка паралелка е 26.

== Успехи на учениците ==

Ученици от Априловската гимназия още през 1994/95 г. участват успешно и в специалните конкурси на фондация “Отворено общество” за едногодишно обучение в частни и държавни колежи в САЩ, както и успешно взимат езикови дипломи за немски език, в конкурс организиран от Австрийското посолство в София. От 1991 г. Априловската гимназия се присъедини към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. Това дава възможност за ползотворна работа по основната тема “Националното самоопределение като отношение към световната култура”. Над 30 ученика участваха в списването на брошурата “Посетете България”. Гимназията е домакин и участник на националната изложба “Против ксенофобията, расизма, антисемитизма и нетолерантността”, взема участие и в субрегионален фестивал на гръцкия остров Хиос, посветен на 50-годишнината от създаването на ООН и ЮНЕСКО, в инициативата на организацията в Дубровник, както и в първия Младежки форум, изучаващ световното културно наследство. В Норвегия по програмата на ЮНЕСКО се проведе екологична експедиция “Боженка” в района на архитектурно-историческия резерват “Боженци” край Габрово и образователната програма “Околна среда и екологични проблеми” към Регионален център по околна среда и екология за Източна Европа със седалища Будапеща. 

Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др. 

Утвърденото българско литературно списания “Родна реч” и национални и регионални младежки литературни конкурси, отличават ежегодно поетичните ни таланти. В гимназията се реализират и първите издателски опити на младите поети - стихосбирките “Невинност е детето” и “Аквариум за неми песъчинки”. Авторитетът на гимназията се поддържа и от нивото на участниците ни в математически състезания - най-масовото математическо състезание в света “Австралийско кенгуру”, конкурсите на списание “Математика”, състезания по информатика и математическа и компютърна лингвистика.

== Източници ==

[http://www.nag-school.org nag-school.org]

Национална Априловска гимназия

2025-01-02T14:42:43Z

Admin: /* Директор */

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Образование]]
'''Националната Априловска гимназия е наследник на първото новобългарско светско училище, създадено в Габрово през 1835 г.'''
{| class="wikitable sortable"
|+
! colspan="2" |Обща информация
|-
!Основаване
|1835 г.
|-
!Вид
|гимназия
|-
!Уебсайт
|https://nag-school.org/
|-
!Електронна поща
|mail@nag-school.org
|-
!Телефон
|
Директор - 066/807011, +359 87 660 8121

Зам. директор УД - 066/803551, +359 87 848 7026

Зам. директор АСД - 066/804868, +359 87 770 0768

Канцелария - 066/803554

Счетоводство - 066/804868
|-
!Адрес
|гр. Габрово, п. к. 5300, ул. “Априловска” №15
|}

== История ==

Габрово е наричан люлка на новобългарското светско образование през Възраждането, защото тук на 2 януари по стар стил (14 януари по нов стил) 1835 г. е открито първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. 

От 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи. 

От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. 

Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение. 

От 1992 година тя става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”. обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика. 

Началото започва с разработването на учебните планове и програми и тяхното приложение от учебната 1988/89 г. Компетентни научни колективи от българските висши учебни заведения Софийският университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки. 

Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията. 

== Национална Априловска гимназия днес ==

Учениците на Националната Априловска гимназия се обучават в пет паралелки:

А – Хуманитарни науки – Български език и литература и история;

Б – Чужди езици – Немски и английски език;

В – Бизнес администрация;

Г – Чужди езици – Английски и немски/френски език;

Д – Чужди езици – Английски и испански език;

Броят на учениците във всяка паралелка е 26.

== Успехи на учениците ==

Ученици от Априловската гимназия още през 1994/95 г. участват успешно и в специалните конкурси на фондация “Отворено общество” за едногодишно обучение в частни и държавни колежи в САЩ, както и успешно взимат езикови дипломи за немски език, в конкурс организиран от Австрийското посолство в София. От 1991 г. Априловската гимназия се присъедини към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. Това дава възможност за ползотворна работа по основната тема “Националното самоопределение като отношение към световната култура”. Над 30 ученика участваха в списването на брошурата “Посетете България”. Гимназията е домакин и участник на националната изложба “Против ксенофобията, расизма, антисемитизма и нетолерантността”, взема участие и в субрегионален фестивал на гръцкия остров Хиос, посветен на 50-годишнината от създаването на ООН и ЮНЕСКО, в инициативата на организацията в Дубровник, както и в първия Младежки форум, изучаващ световното културно наследство. В Норвегия по програмата на ЮНЕСКО се проведе екологична експедиция “Боженка” в района на архитектурно-историческия резерват “Боженци” край Габрово и образователната програма “Околна среда и екологични проблеми” към Регионален център по околна среда и екология за Източна Европа със седалища Будапеща. 

Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др. 

Утвърденото българско литературно списания “Родна реч” и национални и регионални младежки литературни конкурси, отличават ежегодно поетичните ни таланти. В гимназията се реализират и първите издателски опити на младите поети - стихосбирките “Невинност е детето” и “Аквариум за неми песъчинки”. Авторитетът на гимназията се поддържа и от нивото на участниците ни в математически състезания - най-масовото математическо състезание в света “Австралийско кенгуру”, конкурсите на списание “Математика”, състезания по информатика и математическа и компютърна лингвистика.

== Източници ==

[http://www.nag-school.org nag-school.org]

Национална Априловска гимназия

2025-01-02T14:30:22Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Образование]]
'''Националната Априловска гимназия е наследник на първото новобългарско светско училище, създадено в Габрово през 1835 г.'''
{| class="wikitable sortable"
|+
! colspan="2" |Обща информация
|-
!Основаване
|1835 г.
|-
!Вид
|гимназия
|-
!Уебсайт
|https://nag-school.org/
|-
!Електронна поща
|mail@nag-school.org
|-
!Телефон
|
=== Директор ===
066/807011

+359 87 660 8121

=== Зам. директор УД ===
066/803551

+359 87 848 7026

=== Зам. директор АСД ===
066/804868

+359 87 770 0768

=== Канцелария ===
066/803554

=== Счетоводство ===
066/804868
|-
!Адрес
|гр. Габрово 5300
ул. “Априловска” №15
|}

== История ==

Габрово е наричан люлка на новобългарското светско образование през Възраждането, защото тук на 2 януари 1835 г. е открито първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. 

От 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи. 

От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. 

Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение. 

От 1992 година тя става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”. обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика. 

Началото започва с разработването на учебните планове и програми и тяхното приложение от учебната 1988/89 г. Компетентни научни колективи от българските висши учебни заведения Софийският университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки. 

Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията. 

== Национална Априловска гимназия днес ==

Интересът към гимназията не намалява и днес. Това налага откриването на чуждоезиков профил с паралелки, изучаващи английски, френски и немски езици, а което се отговаря на съвременните нужди на българското общество. Източник на удовлетворение са отличният успех в края на всяка учебна година, както и реализацията във висши учебни заведения, в които постъпват 95% от възпитаниците на Априловската гимназия. Гордост за гимназията са учениците, приети за студенти във висши учебни заведения в страната без конкурсен изпит, след блестящо представяне на национални олимпиади по философия. 

=== Профили на обучение ===

Националната Априловска гимназия е асоциирана към ЮНЕСКО чрез хуманитарно и езиково обучение в пет профила: 

'''Чуждоезиков - Английски език (с ІІ ЧЕ немски/френски език)''' - 26 ученика. Профилиращи предмети са английски език, втори чужд език (френски език - 13 ученика; немски език - 13 ученика), БЕЛ, история. Изучават се още TOEFL, технологии на английския език и странознание. 

'''Чуждоезиков - Английски език (с ІІ ЧЕ гръцки език)''' - 26 ученика. Профилиращи предмети са английски език, втори чужд език (гръцки език), БЕЛ, история. Изучават се още странознание, TOEFL и технологии на английския език. 

'''Чуждоезиков - Немски език (с ІІ ЧЕ английски/френски език)''' - 26 ученика. Профилиращите предмети са немски език, английски език, БЕЛ, история. Изучават се още Тест DaF, странознание и технологии на немския език. 

'''Хуманитарен - Български език и литература''' - 26 ученика. Профилиращи предмети са БЕЛ, английски език и история. Още се изучават журналистика, народопсихология, текстообработка, естетика, риторика, история на културата. 

'''Хуманитарен - История''' - 26ученика. Профилиращи предмети са история, английски език и БЕЛ. По учебен план се изучават и етнография, археология, гражданско и семейно право, история на културата.

== Успехи на учениците ==

Ученици от Априловската гимназия още през 1994/95 г. участват успешно и в специалните конкурси на фондация “Отворено общество” за едногодишно обучение в частни и държавни колежи в САЩ, както и успешно взимат езикови дипломи за немски език, в конкурс организиран от Австрийското посолство в София. От 1991 г. Априловската гимназия се присъедини към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. Това дава възможност за ползотворна работа по основната тема “Националното самоопределение като отношение към световната култура”. Над 30 ученика участваха в списването на брошурата “Посетете България”. Гимназията е домакин и участник на националната изложба “Против ксенофобията, расизма, антисемитизма и нетолерантността”, взема участие и в субрегионален фестивал на гръцкия остров Хиос, посветен на 50-годишнината от създаването на ООН и ЮНЕСКО, в инициативата на организацията в Дубровник, както и в първия Младежки форум, изучаващ световното културно наследство. В Норвегия по програмата на ЮНЕСКО се проведе екологична експедиция “Боженка” в района на архитектурно-историческия резерват “Боженци” край Габрово и образователната програма “Околна среда и екологични проблеми” към Регионален център по околна среда и екология за Източна Европа със седалища Будапеща. 

Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др. 

Утвърденото българско литературно списания “Родна реч” и национални и регионални младежки литературни конкурси, отличават ежегодно поетичните ни таланти. В гимназията се реализират и първите издателски опити на младите поети - стихосбирките “Невинност е детето” и “Аквариум за неми песъчинки”. Авторитетът на гимназията се поддържа и от нивото на участниците ни в математически състезания - най-масовото математическо състезание в света “Австралийско кенгуру”, конкурсите на списание “Математика”, състезания по информатика и математическа и компютърна лингвистика.

== Източници ==

[http://www.nag-school.org nag-school.org]

Априлско въстание

2024-12-31T15:30:35Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Възраждане]][[Категория:Събития от Възраждането]]
== Априлско въстание в Габрово ==

''Хроника на събитията от април - юни 1876 г.'' 

28 април – В Габрово се получава известие за избухналото в Панагюрище въстание. 

30 април – В местността Михалевото (при Шиваров мост) се взема решение въстанието в Габрово да започне на 1 май, като Соколският манастир се определя за сборно място на четниците. Нощта срещу 1 май 30* души четници напускат града и се събират на с. Бичкиня. 

1 май – От Бичкинята, през Етъра, Новата махала, Чарково, Червена локва четата пристига в Габровския манастир. През нощта срещу 2 май щабът на четата обсъжда бъдещите действия. 

2 май – Четата, която брои вече 219 души, се разделя на седем подчети, Започва бойният й път. При с. Червен бряг получава първото си бойно кръщение в сражение с турската поща. Вечерта на Моровешките скали полага клетва. 

3 май – Гаврил Кръстников донася знамето на четата, ушито от габровката Мария Ив. Ряскова. Дюстабанов разделя четата на две отделения, за да могат да се обхванат повече населени места. Първото отделение достига вечерта до с. Гъбене, а второто – до с. Стоките, Севлиевско. 

4 май – Първото отделение се придвижва към с. Батошево (Севлиевско), където се събират четниците от двете отделения. Ново прегрупиране на въстаниците. Г. Бочаров и Гаврил Кръстников остават да организират защитата на Батошево, а Ц. Дюстабанов влиза във въстаналия Кръвеник. 

5 – 6 май – В Батошево четата води сражение с башибозуци и черкези, дошли откъм с. Душево (Севлиевско), въстаниците спират влизането на турците в селото. В Кръвеник остават Тотю Иванов и Никола Кавалов, а Цанко Дюстабанов заминава за Ново село. 

6 май – Организиране защитата на Ново село - м. Тотина поляна е определена за лагер на въстаниците, правят се укрепления, монахините от Новоселския манастир осигуряват храна. В с. Новата махала пристигат четници от Трявна, водени от Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев, които събират въстаници от близките села и колиби. 

8 май – Габровската чета се попълва от дружините на Тотю Иванов и Георги Бочаров, събира се цялата чета в Ново село. Поп Харитон загива при отбраната на Дряновски манастир. 

9 май – Сражение при Кръвеник, обсадата е разкъсана, въстаниците започват изтегляне към Балкана. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. По пътя към връх Мара Гидик вечерта стигат м. Мезлич, където нощуват в снега. Четата на Хр. Патрев и Тодор Кирков полагат клетва в с. Новата махала, разпределят се по отделения. След няколкочасови сражения в м. Чокара с редовна турска войска Новомахленската чета е разбита и се пръска на групи. 

10 май – Продължава движението на Дюстабановата чета към Марагидик при много лоши атмосферни условия. 

11 май – Четниците достигат до м. Рани бунар, където става последното сражение, в което са убити Пенчо Постомпиров, Дончо Фесчията, Колчо Влайков, Никола Фтичев и Досю Димов, Цанко Дюстабанов е ранен. Четата се разпръсква. Фазлъ паша пристига с войска в Габрово за омиротворяване на района. Градът е застрашен от опожаряване. Неговите първи граждани, подкрепени от местния духовен глава – архиерейският наместник свещеник Михаил Маринов, изработват “адрес за сполука” на Фазлъ паша и предприетите от него мерки. Още с предложеният откуп от 25 000 гр. общински пари те спечелват благоразположението му. 

13 май - Свещеник Иван поп Петков е арестуван и откаран в Търново, където е изправен пред Извънредния съд. Обвинен е, че е благословил въстаниците. 

16 май - Цанко Дюстабанов е заловен в района на к. Бойновци, м. Връбски извор и предаден на турските власти в Габрово. 

15 юни - В Търново са обесени Цанко Дюстабанов като водител на чета, свещеник Иван поп Петков и Еким Цанков, председател на габровския революционен комитет. 

=== Източници ===

Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, дружествена печатница "Заря", 1903, с.113-193; Стефанова, М.-Т. Габровската бунтовническа чета 1 май-11 май 1876 г. - Априлското въстание в първи Търновски революционен окръг 1876. С., Наука и изкуство, 1978, с.120-137.

Априлско въстание

2024-12-31T15:29:34Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Възраждане]][[Категория:Събития от Възраждането]]
{| class="wikitable mw-collapsible" align="right"
|-
| [[Файл:Diustabanov.JPG|frame|Паметник на войводата Цанко Дюстабанов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град]]]
|-
| {{Банери}}
|}

== Априлско въстание в Габрово ==

''Хроника на събитията от април - юни 1876 г.'' 

28 април – В Габрово се получава известие за избухналото в Панагюрище въстание. 

30 април – В местността Михалевото (при Шиваров мост) се взема решение въстанието в Габрово да започне на 1 май, като Соколският манастир се определя за сборно място на четниците. Нощта срещу 1 май 30* души четници напускат града и се събират на с. Бичкиня. 

1 май – От Бичкинята, през Етъра, Новата махала, Чарково, Червена локва четата пристига в Габровския манастир. През нощта срещу 2 май щабът на четата обсъжда бъдещите действия. 

2 май – Четата, която брои вече 219 души, се разделя на седем подчети, Започва бойният й път. При с. Червен бряг получава първото си бойно кръщение в сражение с турската поща. Вечерта на Моровешките скали полага клетва. 

3 май – Гаврил Кръстников донася знамето на четата, ушито от габровката Мария Ив. Ряскова. Дюстабанов разделя четата на две отделения, за да могат да се обхванат повече населени места. Първото отделение достига вечерта до с. Гъбене, а второто – до с. Стоките, Севлиевско. 

4 май – Първото отделение се придвижва към с. Батошево (Севлиевско), където се събират четниците от двете отделения. Ново прегрупиране на въстаниците. Г. Бочаров и Гаврил Кръстников остават да организират защитата на Батошево, а Ц. Дюстабанов влиза във въстаналия Кръвеник. 

5 – 6 май – В Батошево четата води сражение с башибозуци и черкези, дошли откъм с. Душево (Севлиевско), въстаниците спират влизането на турците в селото. В Кръвеник остават Тотю Иванов и Никола Кавалов, а Цанко Дюстабанов заминава за Ново село. 

6 май – Организиране защитата на Ново село - м. Тотина поляна е определена за лагер на въстаниците, правят се укрепления, монахините от Новоселския манастир осигуряват храна. В с. Новата махала пристигат четници от Трявна, водени от Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев, които събират въстаници от близките села и колиби. 

8 май – Габровската чета се попълва от дружините на Тотю Иванов и Георги Бочаров, събира се цялата чета в Ново село. Поп Харитон загива при отбраната на Дряновски манастир. 

9 май – Сражение при Кръвеник, обсадата е разкъсана, въстаниците започват изтегляне към Балкана. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. По пътя към връх Мара Гидик вечерта стигат м. Мезлич, където нощуват в снега. Четата на Хр. Патрев и Тодор Кирков полагат клетва в с. Новата махала, разпределят се по отделения. След няколкочасови сражения в м. Чокара с редовна турска войска Новомахленската чета е разбита и се пръска на групи. 

10 май – Продължава движението на Дюстабановата чета към Марагидик при много лоши атмосферни условия. 

11 май – Четниците достигат до м. Рани бунар, където става последното сражение, в което са убити Пенчо Постомпиров, Дончо Фесчията, Колчо Влайков, Никола Фтичев и Досю Димов, Цанко Дюстабанов е ранен. Четата се разпръсква. Фазлъ паша пристига с войска в Габрово за омиротворяване на района. Градът е застрашен от опожаряване. Неговите първи граждани, подкрепени от местния духовен глава – архиерейският наместник свещеник Михаил Маринов, изработват “адрес за сполука” на Фазлъ паша и предприетите от него мерки. Още с предложеният откуп от 25 000 гр. общински пари те спечелват благоразположението му. 

13 май - Свещеник Иван поп Петков е арестуван и откаран в Търново, където е изправен пред Извънредния съд. Обвинен е, че е благословил въстаниците. 

16 май - Цанко Дюстабанов е заловен в района на к. Бойновци, м. Връбски извор и предаден на турските власти в Габрово. 

15 юни - В Търново са обесени Цанко Дюстабанов като водител на чета, свещеник Иван поп Петков и Еким Цанков, председател на габровския революционен комитет. 

=== Източници ===

Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, дружествена печатница "Заря", 1903, с.113-193; Стефанова, М.-Т. Габровската бунтовническа чета 1 май-11 май 1876 г. - Априлското въстание в първи Търновски революционен окръг 1876. С., Наука и изкуство, 1978, с.120-137.

Файл:Gradishte-version-one.jpeg

2024-01-30T13:56:14Z

Admin:

Файл:Gradishte.jpg

2024-01-11T15:22:11Z

Admin: Admin качи нова версия на Файл:Gradishte.jpg

== Резюме ==
Ранновизантийска крепост "Градище". Изображение: visit.gabrovo.bg

Национална Априловска гимназия

2024-01-02T10:45:09Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Образование]]
{| align=right
|-
| [[Файл:NAG.jpg|frame|Национална Априловска гимназия. Изображение: [http://gabrovowiki.com/ Gabrovowiki.com] ]]
|-
| {{Данни | 1835 г. | гимназия | Снежана Рачевиц | [http://www.nag-school.org www.nag-school.org] | mail@nag-school.org | 066/80 70 11 | ул. "Априловска" 15 | [[Файл:NAG-logo.jpg|center]] }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Националната Априловска гимназия е наследник на първото новобългарско светско училище, създадено в Габрово през 1835 г.'''

== История ==

Габрово е наричан люлка на новобългарското светско образование през Възраждането, защото тук на 2 януари 1835 г. е открито първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. 

От 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи. 

От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. 

Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение. 

От 1992 година тя става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”. обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика. 

Началото започва с разработването на учебните планове и програми и тяхното приложение от учебната 1988/89 г. Компетентни научни колективи от българските висши учебни заведения Софийският университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки. 

Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формираха първия хуманитарен випуск на гимназията. 

== Национална Априловска гимназия днес ==

Интересът към гимназията не намалява и днес. Това налага откриването на чуждоезиков профил с паралелки, изучаващи английски, френски и немски езици, а което се отговаря на съвременните нужди на българското общество. Източник на удовлетворение са отличният успех в края на всяка учебна година, както и реализацията във висши учебни заведения, в които постъпват 95% от възпитаниците на Априловската гимназия. Гордост за гимназията са учениците, приети за студенти във висши учебни заведения в страната без конкурсен изпит, след блестящо представяне на национални олимпиади по философия. 

=== Профили на обучение ===

Националната Априловска гимназия е асоциирана към ЮНЕСКО чрез хуманитарно и езиково обучение в пет профила: 

'''Чуждоезиков - Английски език (с ІІ ЧЕ немски/френски език)''' - 26 ученика. Профилиращи предмети са английски език, втори чужд език (френски език - 13 ученика; немски език - 13 ученика), БЕЛ, история. Изучават се още TOEFL, технологии на английския език и странознание. 

'''Чуждоезиков - Английски език (с ІІ ЧЕ гръцки език)''' - 26 ученика. Профилиращи предмети са английски език, втори чужд език (гръцки език), БЕЛ, история. Изучават се още странознание, TOEFL и технологии на английския език. 

'''Чуждоезиков - Немски език (с ІІ ЧЕ английски/френски език)''' - 26 ученика. Профилиращите предмети са немски език, английски език, БЕЛ, история. Изучават се още Тест DaF, странознание и технологии на немския език. 

'''Хуманитарен - Български език и литература''' - 26 ученика. Профилиращи предмети са БЕЛ, английски език и история. Още се изучават журналистика, народопсихология, текстообработка, естетика, риторика, история на културата. 

'''Хуманитарен - История''' - 26ученика. Профилиращи предмети са история, английски език и БЕЛ. По учебен план се изучават и етнография, археология, гражданско и семейно право, история на културата.

== Успехи на учениците ==

Ученици от Априловската гимназия още през 1994/95 г. участват успешно и в специалните конкурси на фондация “Отворено общество” за едногодишно обучение в частни и държавни колежи в САЩ, както и успешно взимат езикови дипломи за немски език, в конкурс организиран от Австрийското посолство в София. От 1991 г. Априловската гимназия се присъедини към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. Това дава възможност за ползотворна работа по основната тема “Националното самоопределение като отношение към световната култура”. Над 30 ученика участваха в списването на брошурата “Посетете България”. Гимназията е домакин и участник на националната изложба “Против ксенофобията, расизма, антисемитизма и нетолерантността”, взема участие и в субрегионален фестивал на гръцкия остров Хиос, посветен на 50-годишнината от създаването на ООН и ЮНЕСКО, в инициативата на организацията в Дубровник, както и в първия Младежки форум, изучаващ световното културно наследство. В Норвегия по програмата на ЮНЕСКО се проведе екологична експедиция “Боженка” в района на архитектурно-историческия резерват “Боженци” край Габрово и образователната програма “Околна среда и екологични проблеми” към Регионален център по околна среда и екология за Източна Европа със седалища Будапеща. 

Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др. 

Утвърденото българско литературно списания “Родна реч” и национални и регионални младежки литературни конкурси, отличават ежегодно поетичните ни таланти. В гимназията се реализират и първите издателски опити на младите поети - стихосбирките “Невинност е детето” и “Аквариум за неми песъчинки”. Авторитетът на гимназията се поддържа и от нивото на участниците ни в математически състезания - най-масовото математическо състезание в света “Австралийско кенгуру”, конкурсите на списание “Математика”, състезания по информатика и математическа и компютърна лингвистика.

== Източници ==

[http://www.nag-school.org nag-school.org]

Шаблон:Данни

2024-01-02T10:43:10Z

Admin:

{| align=right cellpadding=5px width=510px border=1px
|+ style="background:#ccf; cellpadding:10px; text-align:center; width:510px;" | '''Обща информация'''
|-
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Основаване || {{{1}}}
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Вид || {{{2}}}
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Уебсайт || {{{4}}}
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Електронна поща || {{{5}}}
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Телефон || {{{6}}}
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Адрес || {{{7}}}
|-
| style="background:#ddf; align=left; width:150px;" | Емблема || {{{8}}}
|}

Щастливо Габрово/Happy Gabrovo

2023-11-11T12:24:31Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align="right"
|-
| [[Файл:Happy-gabrovo-project.jpg|frame|[http://www.gabrovodaily.info/tag/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ Щастливо Габрово/Happy Gabrovo], проект „Българският МанчестАРТ“ – модул „Фабрика за щастие“]]
|-
| {{Банери}}
|}

''' [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo"] е името на клип за Габрово, който се създава по модела на световния проект “We are happy from…” („Ние сме щастливите от…“). Клипът за Габрово се реализира по проект на Обществен комитет "Васил Левски" – Габрово и Момчил Цонев по програма „Култура“ на Община Габрово през 2014 г. '''

== Щастливо Габрово в Youtube ==

Клипът "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo" може да бъде гледан в YouTube [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc на следния линк].

== Обща информация ==

Клипът [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo"] е заснет през септември - октомври 2014 г. Създаден е по модела на световния проект [http://wearehappyfrom.com/ “We are happy from…”(„Ние сме щастливите от…“)], събрал близо 2000 видеоклипове от над 150 страни. Музиката в клипа е от песента "Happy" на американския поп изпълнител Pharrell Williams (Фарел Уилямс).

Клипът „Щастливо Габрово“ се заснема по проекта „Българският МанчестАРТ“ – модул „Фабрика за щастие“ на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, финансиран по програма „Култура” на Община Габрово 2014.

Целта на "най-щастливия" клип за Габрово е да покаже един позитивен поглед към градската среда, архитектурата, културното наследство и хората на Габрово. Клипът популяризира Габрово като туристически град чрез универсалния език на музиката, танца и усмихнатите танцуващи хора. Идеята на организаторите на "Щастливо Габрово" е клипът да бъде новата позитивна видео-картичка за града, която не се нуждае от превод.

Проектът за "Щастливо Габрово" включва и две съпътстващи инициативи в партньорство с информационния сайт Габрово Daily - фотоконкурс за най-щастливите места и хора на Габрово, както и инициативата за най-щастливите истории от Габрово.

Премиерата на клипа "Щастливо Габрово" е на 11 ноември 2014 г. в габровската зала "Възраждане". На 14 ноември 2014 г. е онлайн премиерата на клипа в YouTube.

== Снимачен процес ==

Снимките на най-щастливия клип за Габрово започват на 19 септември 2014 г. по време на лазерното шоу „Вода и магия“ на площад „Възраждане“, част от Фестивала на уличната магия. Основните снимки на клипа се състоят на 9, 10 и 11 октомври 2014 г. Заснети са над 4 часа видеокадри на най-популярните места в Габрово.

Клипът „Щастливо Габрово“ показва и най-атрактивните габровски музеи. Възстановката на Габровското училище в Националния музей на образованието се оживява от млади хора – момичетата от шоу балет „Магия“ с ръководител Александър Белков и ученици от 11 г и 11 д клас на Националната Априловска гимназия. Изложбените зали „Планета ГАБРОВО“ и „Да живее карнавалът!“ в Дома на хумора и сатирата се превръщат в сцена за танци на децата от танцова школа „Лиана“ с ръководител Лили Пантелеева. Веселата къща посреща с усмивка и актьорите от театралното студио „Гаргара“ с ръководител Светослав Славчев, преоблечени в карнавални костюми. Камерата на „Щастливо Габрово“ запечатва кадри и от най-новия атракцион в Габрово – Интерактивния музей на индустрията.

Майстори, танцьори и посетители на АЕК „Етър“ се включват в спонтанно шествие по калдъръмените улички на комплекса под звуците на песента “Happy” на Фарел Уилямс. Танцовата изненада в музея на открито са няколко чуждестранни посетители, дошли в Габрово чак от Нова Зеландия. Полъх от старо Габрово привнасят в АЕК „Етър“ и танцьорите от Фолклорен ансамбъл „Сивек“ с хореографи Валентина Маринова и Лилия Стойнова.

Децата от Школата по приложни изкуства на Ива Пенчева изписват с картини надписа “Happy“ („Щастлив“) на площад „Възраждане“ пред Община Габрово пред любопитните погледи на минувачите. Към тях се присъединяват шоу балет „Магия“ и танцуващите пенсионери от клуб „Веселие“. Във вечерните снимки на „Щастливо Габрово“ магията на огъня показва огнена формация „F.I.M.S.“.

Обективът на камерата проследява тренировките на няколко спортни клубове в Габрово – хандбален клуб „Бъки“, баскетболен клуб „Чардафон-Орловец“, клуб по спортна акробатика и батут „Акро арт“, футболен клуб „Янтра Габрово“. Екстремни скокове пред Дома на културата и костницата правят момчетата от колоездачен клуб “Underground Riders”.

За да покаже пъстротата на Габрово, екипът на „Щастливо Габрово“ влиза във звездната зала на габровския планетариум, качва се на покрива на блок „Рачо Ковача“ и при часовника в Кулата на общината, показва Габрово отвисоко от скалите при крепостта „Градище“.

В художествена галерия „Христо Цокев“ камерата заснема децата от Клуба за спортни танци „Ритмика“ с ръководители Веселина, Ивелина и Тодор Жекови.

Танцово шествие се случва по централната улица „Радецка“ и в Шести участък. В него се включват деца и младежи от шоу балет „Магия“, клуб за спортни танци „Ритмика“, група по зумба към спортен клуб „Троя“, ИМКА – Габрово.

Финалният пърформанс от снимките на клипа „Щастливо Габрово“ се случва в Градинката с мечето, където актьорите от театрално студио „Гаргара“ се преобразяват в живи статуи.

== Гледаемост ==

Клипът „Щастливо Габрово“ става най-гледаният туристически клип за Габрово в YouTube само месец след онлайн премиерата си на 14 ноември 2014 г. Към 16 декември 2014 г. клипът има 10 422 гледания онлайн в YouTube. "Щастливо Габрово" е гледано на 6 континента.

Сред европейските страни, в които клипът има най-голямо разпространение, освен България, са Великобритания, Германия, Испания, Гърция, Франция, Италия и др. В Северна Америка „Щастливо Габрово“ е гледано най-много в САЩ, Мексико и Канада. Висока гледаемост клипът е постигнал и в Австралия и Нова Зеландия. Бразилия води по гледания в Южна Америка, но сред другите страни на континента се нареждат също така Аржентина, Перу, Чили и др. „Щастливо Габрово“ е достигнало и до най-отдалечената от нас държава на африканския континент – Южна Африка. В Азия „Щастливо Габрово“ е гледано в страната на изгряващото слънце Япония, както и в Сингапур, Южна Корея и др.

== Снимачен екип ==

Режисьор: Симеон Сокеров
Продуцент: Момчил Цонев
Оператор: Емилиян Атанасов
Асистент-режисьор: Радослав Камбуров

== Участници ==

В снимките на клипа се включват 17 художествени, театрални, танцови формации, други групи и спортни клубове от Габрово, както и индивидуални участници. Общият брой на участниците е около 180 души.

Участници: Шоу-балет „Магия”, Клуб за спортни танци „Ритмика”, Фолклорен ансамбъл „Сивек“, Танцова школа „Лиана“, група по зумба в Спортен клуб „Троя“, Младежко театрално студио „ГаРгаРа“, Детска школа за приложно изкуство „Ива Пенчева“, Клуб „Веселие“, Quick Hands Project, ИМКА Габрово, Огнена формация „F.I.M.S.”, Хандбален клуб „Бъки“, Баскетболен клуб "Черноморец 2014 - Чардафон Орловец“, Футболен клуб „Янтра Габрово“, Клуб по спортна акробатика и батут „Акро арт“, Колоездачен клуб „Underground Riders“, Фотоклуб „Габрово“, индивидуални участници – ученици от 11 г и 11 д клас на Националната Априловска гимназия, спортистките Гала Чалъкова и Стела Чалъкова и др.

== Партньори ==

Основен медиен партньор: [http://www.gabrovodaily.info Габрово Daily]

[http://www.gabrovowiki.com Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki]

„Студио Сокеров“, АЕК „Етър“, Музей Дом на хумора и сатирата, Национален музей на образованието, Интерактивен музей на индустрията, Художествена галерия „Христо Цокев“

== Допълнителни спомоществователи ==

Д-р инж. Стефан Деевски, „Парос“ ООД, ст.н.с. инж. Райко Райков и „Фулмакс 21“ АД, хотел „Балкана“, хотел „Габрово“, Общински пътнически транспорт ЕООД – гр. Габрово

=== Източници ===

[http://www.gabrovodaily.info/tag/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ Габрово Daily]

Щастливо Габрово/Happy Gabrovo

2023-11-11T12:24:02Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| class="wikitable mw-collapsible" align="right"
|-
| [[Файл:Happy-gabrovo-project.jpg|frame|[http://www.gabrovodaily.info/tag/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ Щастливо Габрово/Happy Gabrovo], проект „Българският МанчестАРТ“ – модул „Фабрика за щастие“]]
|-
| {{Банери}}
|}

''' [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo"] е името на клип за Габрово, който се създава по модела на световния проект “We are happy from…” („Ние сме щастливите от…“). Клипът за Габрово се реализира по проект на Обществен комитет "Васил Левски" – Габрово и Момчил Цонев по програма „Култура“ на Община Габрово през 2014 г. '''

== Щастливо Габрово в Youtube ==

Клипът "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo" може да бъде гледан в YouTube [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc на следния линк].

== Обща информация ==

Клипът [https://www.youtube.com/watch?v=RIrRv--zFwc "Щастливо Габрово/Happy Gabrovo"] е заснет през септември - октомври 2014 г. Създаден е по модела на световния проект [http://wearehappyfrom.com/ “We are happy from…”(„Ние сме щастливите от…“)], събрал близо 2000 видеоклипове от над 150 страни. Музиката в клипа е от песента "Happy" на американския поп изпълнител Pharrell Williams (Фарел Уилямс).

Клипът „Щастливо Габрово“ се заснема по проекта „Българският МанчестАРТ“ – модул „Фабрика за щастие“ на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, финансиран по програма „Култура” на Община Габрово 2014.

Целта на "най-щастливия" клип за Габрово е да покаже един позитивен поглед към градската среда, архитектурата, културното наследство и хората на Габрово. Клипът популяризира Габрово като туристически град чрез универсалния език на музиката, танца и усмихнатите танцуващи хора. Идеята на организаторите на "Щастливо Габрово" е клипът да бъде новата позитивна видео-картичка за града, която не се нуждае от превод.

Проектът за "Щастливо Габрово" включва и две съпътстващи инициативи в партньорство с информационния сайт Габрово Daily - фотоконкурс за най-щастливите места и хора на Габрово, както и инициативата за най-щастливите истории от Габрово.

Премиерата на клипа "Щастливо Габрово" е на 11 ноември 2014 г. в габровската зала "Възраждане". На 14 ноември 2014 г. е онлайн премиерата на клипа в YouTube.

== Снимачен процес ==

Снимките на най-щастливия клип за Габрово започват на 19 септември 2014 г. по време на лазерното шоу „Вода и магия“ на площад „Възраждане“, част от Фестивала на уличната магия. Основните снимки на клипа се състоят на 9, 10 и 11 октомври 2014 г. Заснети са над 4 часа видеокадри на най-популярните места в Габрово.

Клипът „Щастливо Габрово“ показва и най-атрактивните габровски музеи. Възстановката на Габровското училище в Националния музей на образованието се оживява от млади хора – момичетата от шоу балет „Магия“ с ръководител Александър Белков и ученици от 11 г и 11 д клас на Националната Априловска гимназия. Изложбените зали „Планета ГАБРОВО“ и „Да живее карнавалът!“ в Дома на хумора и сатирата се превръщат в сцена за танци на децата от танцова школа „Лиана“ с ръководител Лили Пантелеева. Веселата къща посреща с усмивка и актьорите от театралното студио „Гаргара“ с ръководител Светослав Славчев, преоблечени в карнавални костюми. Камерата на „Щастливо Габрово“ запечатва кадри и от най-новия атракцион в Габрово – Интерактивния музей на индустрията.

Майстори, танцьори и посетители на АЕК „Етър“ се включват в спонтанно шествие по калдъръмените улички на комплекса под звуците на песента “Happy” на Фарел Уилямс. Танцовата изненада в музея на открито са няколко чуждестранни посетители, дошли в Габрово чак от Нова Зеландия. Полъх от старо Габрово привнасят в АЕК „Етър“ и танцьорите от Фолклорен ансамбъл „Сивек“ с хореографи Валентина Маринова и Лилия Стойнова.

Децата от Школата по приложни изкуства на Ива Пенчева изписват с картини надписа “Happy“ („Щастлив“) на площад „Възраждане“ пред Община Габрово пред любопитните погледи на минувачите. Към тях се присъединяват шоу балет „Магия“ и танцуващите пенсионери от клуб „Веселие“. Във вечерните снимки на „Щастливо Габрово“ магията на огъня показва огнена формация „F.I.M.S.“.

Обективът на камерата проследява тренировките на няколко спортни клубове в Габрово – хандбален клуб „Бъки“, баскетболен клуб „Чардафон-Орловец“, клуб по спортна акробатика и батут „Акро арт“, футболен клуб „Янтра Габрово“. Екстремни скокове пред Дома на културата и костницата правят момчетата от колоездачен клуб “Underground Riders”.

За да покаже пъстротата на Габрово, екипът на „Щастливо Габрово“ влиза във звездната зала на габровския планетариум, качва се на покрива на блок „Рачо Ковача“ и при часовника в Кулата на общината, показва Габрово отвисоко от скалите при крепостта „Градище“.

В художествена галерия „Христо Цокев“ камерата заснема децата от Клуба за спортни танци „Ритмика“ с ръководители Веселина, Ивелина и Тодор Жекови.

Танцово шествие се случва по централната улица „Радецка“ и в Шести участък. В него се включват деца и младежи от шоу балет „Магия“, клуб за спортни танци „Ритмика“, група по зумба към спортен клуб „Троя“, ИМКА – Габрово.

Финалният пърформанс от снимките на клипа „Щастливо Габрово“ се случва в Градинката с мечето, където актьорите от театрално студио „Гаргара“ се преобразяват в живи статуи.

== Гледаемост ==

Клипът „Щастливо Габрово“ става най-гледаният туристически клип за Габрово в YouTube само месец след онлайн премиерата си на 14 ноември 2014 г. Към 16 декември 2014 г. клипът има 10 422 гледания онлайн в YouTube. "Щастливо Габрово" е гледано на 6 континента.

Сред европейските страни, в които клипът има най-голямо разпространение, освен България, са Великобритания, Германия, Испания, Гърция, Франция, Италия и др. В Северна Америка „Щастливо Габрово“ е гледано най-много в САЩ, Мексико и Канада. Висока гледаемост клипът е постигнал и в Австралия и Нова Зеландия. Бразилия води по гледания в Южна Америка, но сред другите страни на континента се нареждат също така Аржентина, Перу, Чили и др. „Щастливо Габрово“ е достигнало и до най-отдалечената от нас държава на африканския континент – Южна Африка. В Азия „Щастливо Габрово“ е гледано в страната на изгряващото слънце Япония, както и в Сингапур, Южна Корея и др.

== Снимачен екип ==

Режисьор: Симеон Сокеров
Продуцент: Момчил Цонев
Оператор: Емилиян Атанасов
Асистент-режисьор: Радослав Камбуров

== Участници ==

В снимките на клипа се включват 17 художествени, театрални, танцови формации, други групи и спортни клубове от Габрово, както и индивидуални участници. Общият брой на участниците е около 180 души.

Участници: Шоу-балет „Магия”, Клуб за спортни танци „Ритмика”, Фолклорен ансамбъл „Сивек“, Танцова школа „Лиана“, група по зумба в Спортен клуб „Троя“, Младежко театрално студио „ГаРгаРа“, Детска школа за приложно изкуство „Ива Пенчева“, Клуб „Веселие“, Quick Hands Project, ИМКА Габрово, Огнена формация „F.I.M.S.”, Хандбален клуб „Бъки“, Баскетболен клуб "Черноморец 2014 - Чардафон Орловец“, Футболен клуб „Янтра Габрово“, Клуб по спортна акробатика и батут „Акро арт“, Колоездачен клуб „Underground Riders“, Фотоклуб „Габрово“, индивидуални участници – ученици от 11 г и 11 д клас на Националната Априловска гимназия, спортистките Гала Чалъкова и Стела Чалъкова и др.

== Партньори ==

Основен медиен партньор: [http://www.gabrovodaily.info Габрово Daily]

[http://www.gabrovowiki.com Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki]

„Студио Сокеров“, АЕК „Етър“, Музей Дом на хумора и сатирата, Национален музей на образованието, Интерактивен музей на индустрията, Художествена галерия „Христо Цокев“

== Допълнителни спомоществователи ==

Д-р инж. Стефан Деевски, „Парос“ ООД, ст.н.с. инж. Райко Райков и „Фулмакс 21“ АД, хотел „Балкана“, хотел „Габрово“, Общински пътнически транспорт ЕООД – гр. Габрово

=== Източници ===

[http://www.gabrovodaily.info/tag/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE/ Габрово Daily]

Имало едно време в Габрово

2023-10-06T08:17:42Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Imalo-edno-vreme.jpg|frame|''Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, първо издание. 336 с. с фотографии. ISBN 978-954-677-051-6'' ]]
|-
| {{Банери}}
|}

''' [http://www.gabrovoednovreme.com/search/label/%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%20%D0%B7%D0%B0%20%22%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BE%20%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%B2%20%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%22 „Имало едно време в Габрово”] е първата книга от популярната поредица с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово. '''

''Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, първо издание. 336 с. с фотографии. ISBN 978-954-677-051-6''

== Първата книга от поредицата "Габрово - живият град" ==

"Имало едно време в Габрово" включва 426 архивни фотографии и 30 илюстрации на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век - столетието, в което градската архитектура на индустриалния център претърпява уникална промяна. Автори на книгата са Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгата е издадена през 2008 г. 

Както пише деканът на Историческия факултет на Софийския университет доц. Пламен Митев в предговора на книгата, „инициативата на Даниела Цонева и Момчил Цонев да съставят илюстрования сборник ”Имало едно време в Габрово” е едно похвално начинание, заслужаващо искрена адмирация и подкрепа... Дългогодишната издирвателска работа из фондовете и сбирките на големите национални архивохранилища и музеи, както и из различни частни колекции, са дали възможност на Даниела Цонева и Момчил Цонев да преоткрият “живата”, “неподправената” история на Габрово.” 

"Авторите ни подаряват планетата Габрово - колекция от хора, събития, места, истории, предания, процеси в забавен, понякога тъжен или поучителен, исторически "комикс". Тази книга е позитивната визитна картичка, чието послание е „Елате и живейте в Габрово. Тук винаги са се случвали красиви неща" - пишат авторите.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo Онлайн музей на Габрово]

Имало едно време в Габрово

2023-10-06T08:16:52Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Imalo-edno-vreme.jpg|frame|''Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, първо издание. 336 с. с фотографии. ISBN 978-954-677-051-6'' ]]
|-
| {{Банери}}
|}

''' [http://www.gabrovoednovreme.com/search/label/%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%20%D0%B7%D0%B0%20%22%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BE%20%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%B2%20%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%22 „Имало едно време в Габрово”] е първата книга от популярната поредица с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово. '''

''Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, първо издание. 336 с. с фотографии. ISBN 978-954-677-051-6''

== Първата книга от поредицата "Габрово - живият град" ==

"Имало едно време в Габрово" включва 426 архивни фотографии и 30 илюстрации на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век - столетието, в което градската архитектура на индустриалния център претърпява уникална промяна. Автори на книгата са Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгата е издадена през 2008 г. 

Както пише деканът на Историческия факултет на Софийския университет доц. Пламен Митев в предговора на книгата, „инициативата на Даниела Цонева и Момчил Цонев да съставят илюстрования сборник ”Имало едно време в Габрово” е едно похвално начинание, заслужаващо искрена адмирация и подкрепа... Дългогодишната издирвателска работа из фондовете и сбирките на големите национални архивохранилища и музеи, както и из различни частни колекции, са дали възможност на Даниела Цонева и Момчил Цонев да преоткрият “живата”, “неподправената” история на Габрово.” 

След „Историята на града Габрово и габровските въстания”, публикувана от братята Христо и Петър Гъбенски, „Имало едно време в Габрово” е втората история за нашия град с автори в роднинска връзка – майка и син. 

"Авторите ни подаряват планетата Габрово - колекция от хора, събития, места, истории, предания, процеси в забавен, понякога тъжен или поучителен, исторически "комикс". Тази книга е позитивната визитна картичка, чието послание е „Елате и живейте в Габрово. Тук винаги са се случвали красиви неща" - пишат авторите.

== Проектът "Габрово - живият град" ==

Историческата колекция „Габрово – живият град” включва до момента следните издания: „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Снежно Габрово за деца” (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). 

Част от дългогодишния проект "Габрово - живият град" са също така Facebook страницата [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"], [http://www.gabrovowiki.com/ "Онлайн енциклопедия на Габрово"] и сайтът [http://www.gabrovoednovreme.com Габрово едно време].

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo Онлайн музей на Габрово]

Снежно Габрово за деца

2023-10-06T08:14:06Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
|[[Файл:Snejnogabrovo.jpg|frame|''Цонев, Момчил. Снежно Габрово за деца. София, Фондация за българска литература, 2011, първо издание. ISBN 978-954-677-069-1'' ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''„Снежно Габрово за деца“ (автор Момчил Цонев) е третата книга от популярната поредица с исторически издания "Габрово - живият град". Излиза от печат 2011 г. Поредицата на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.'''

''Цонев, Момчил. Снежно Габрово за деца. София, Фондация за българска литература, 2011, първо издание. ISBN 978-954-677-069-1''

== Първа детска книга за историята на Габрово ==

"Снежно Габрово за деца" от автора Момчил Цонев е първата детска книга за историята на Габрово. В нея авторът разказва на най-малките габровчета за родния град през зимата. 

Най-малките могат да прочетат разкази за габровската котка без опашка, как са празнували едно време Коледа и Нова година в Габрово, кои са най-важните събития, случили се в Габрово през зимата, кои са най-известните габровци, родени през зимните месеци, най-смешните „зимни“ анекдоти, най-интересните природни чудеса в Габрово през зимата, както и каква е връзката между бразилския президент Дилма Русеф и зимата. 

Книгата е богато илюстрирана с рисунки на деца от габровските училища „Васил Левски“ и „Ран Босилек“.

== Откъси от детската книга ==

Ето я габровската котка през зимата. Прави малки снежни мишки. Не я ли виждаш? Не, не е кафява с малко червено. Това е кучето. Колко е смешно с тази шапка на Дядо Коледа!
Погледни пак, тя е там. Хитра е като всяка котка и се е скрила. Знае, че ако се покаже, веднага някой габровец ще дойде да й отреже опашката. По изобретателност тя не отстъпва на габровци. 

Дори някои хора твърдят, че преди много, много години първата котка с отрязана опашка емигрирала от Габрово в далечна страна. И станала родоначалник на всички известни котки като Котарака в чизми, Чешърския котарак на Алиса и Тигъра на Мечо Пух. 

Мисля, че трябва да се доверим на тази история. Иначе щеше ли Тигъра да е толкова пъргав, ако не бяха безценните уроци на неговата габровска прабаба котка как се избягва габровец с ножица за опашки... 

Никоя книга за Габрово не почва така. С историята за котката. Ако можехме да пренапишем всички книги като за деца, светът щеше да е много по-добро място за... четене. Но нали има и възрастни, за да са спокойни, нека те започнат да четат тази книжка ето оттук: 

Град Габрово е разположен в централната част на Република България. Всяко малко габровче е виждало високите планински върхове над града. Тези високи върхове са Стара планина, която се е проточила от запад на изток и разделя България на две части - Северна и Южна. 

Габрово е известно и със своята река - Янтра. Тя тръгва от Стара планина, минава през нашия град и покрай паметника на Рачо Ковача, продължава към Велико Търново и накрая се влива в река Дунав. 

― 

Историята има своите фундаментални въпроси. За да си фундаментален, трябва да си труден за разбиране. Ако ти е трудно да разбереш защо мама и татко винаги са толкова заети, това вече е фундаментален въпрос! Като например откога има габровци на планетата Земя - и това е фундаментален въпрос. Дори е по-лесно да кажем откога има планета Габрово (не е известно на нея да има габровци!). Има я от 1 април 1976 година, когато е открита и за улеснение на възрастните е наречена астероид 2206. Разбира се, възрастните ще спорят, че астероид е имало и преди това, но откъде са толкова сигурни?! Кой няма да забележи цяло Габрово в небето, ако го е имало и преди 1976 г.?! Казват, че първият габровец на планетата Земя бил Рачо Ковача. Паметникът му в реката е национално чудо. Фундаментално погледнато, даже и световно! 

― 

Габрово е международната столица на хумора. В нашия град се намира и Смешната къща на шегите - това е Домът на хумора и сатирата. Той се родил на 1 април 1972 г. Габровци са шеговити хора и за тях се разказват много анекдоти и шеги. 

Ето и най-зимните от тях: 

Габровци режат опашките на котките си, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива стаята. 

Слагат кранчета на яйцата, за да си източат, колкото им трябва. А за големи празници като Коледа и Нова година си позволяват да използват цяло (!) половин яйце. 

Габровци празнуват именните си дни само на 29 февруари - хем се случва веднъж на четири години, хем всички празнуват едновременно и никой не ходи на гости на никого. 

Строели тесни улици с широки стрехи, за да не носят чадър, когато вали, а и да не се налага да чистят сняг. 

― 

На тази страница възрастните ще бъдат изключително щастливи. На тази страница ще има много цифри и информация от възрастен тип. Но ти не се натъжавай, използвай я, за да покажеш колко си умен. 

Ето някои важни зимни неща от Габрово: 

На 7 януари 1860 г. се родил авторът на първата българска опера “Сиромахкиня” - Емануил Манолов. 

На 13 и 14 ноември 1882 г. Иван Калпазанов отворил първата съвременна текстилна фабрика в Габрово. Фамилията му идва от думата „калпазанин” и означава пакостник, немирник. Той обаче изобщо не бил калпазанин, както сам разбираш. 

На 29 януари 1912 г. лично цар Фердинанд открил тържествено жп гарата в Габрово. 

На 31 декември 1922 г. е открита сградата на театъра. За построяването й дарил огромна сума дори най-големият скъперник в габровската история - прословутият дядо Миньо Попа. На Нова година стават чудеса, нали!

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo Онлайн музей на Габрово] Facebook страница [https://www.facebook.com/snejnogabrovozadetsa "Снежно Габрово за деца"]

Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1

2023-10-06T08:10:57Z

Admin: /* Източници */

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Patepisi.jpg|frame|Цонев, Момчил, Цонева, Даниела. Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878). София, Фондация за българска литература, 2010, първо издание. 328 с. ISBN 978-954-677-062-2 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''[http://www.gabrovoednovreme.com/search/label/%D0%9A%D1%8A%D0%B4%D0%B5%20%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%20%D0%B4%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B5%20%E2%80%9E%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%20%D0%B8%20%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8%20%D0%B2%20%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0.%20%D0%A2.1.%20%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8%20%281662-1878%20%D0%B3.%29%E2%80%9D „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”] е втората книга от популярната поредица с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Излиза от печат 2010 г. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.'''

''Цонев, Момчил, Цонева, Даниела. Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878). София, Фондация за българска литература, 2010, първо издание. 328 с. ISBN 978-954-677-062-2''

== Кратко описание ==

Книгата анализира 22 чуждестранни и 12 български пътеписи от 1662 г. до Освобождението през 1878 г. Предимство е и включването в края на изданието на антология с оригиналните пътеписни текстове. Образът на Габрово и габровци е изчерпателно представен в няколко области – природа и география, архитектура, историческо и стопанско развитие, етнография, народопсихология, физически облик на габровци, статистически данни за населението.

== Включени автори на пътеписи ==

Сред по-известните автори на пътеписи са учените Феликс Каниц, Ами Буе, Виктор Григорович, руският военен Де Прерадович. Най-ранният текст е от 1662 г. и е на турския автор Евлия Челеби. Сред българите, включени в новата книга, се открояват възрожденските просветители Любен Каравелов, Найден Геров, Константин Фотинов, Иван Богоров.

== Любопитни факти ==

Тук читателите могат да прочетат защо Габрово се е наричало „малката Виена”, храбри ли са били нашите предци, живял ли е тук Крали Марко, бунтовно място ли е било Габрово… Имат ли си възрожденските габровци бани вкъщи? Строили ли са средновековните български царе мостове над Янтра? Колко французи, руснаци, англичани или турци пишат за Габрово? Кои ни обичат повече – българските или чуждестранните пътешественици? Какви са нравите и облеклото на габровци, каква е историята, стопанството, природата и архитектурата на Габрово според пътеписите… 

Авторите споделят, че са се сблъскали с противоречиви данни за Габрово. Например, един пътеписец сравнява Габрово със северноевропейски град, друг вижда в кривите му улички нещо ориенталско, за трети пък Габрово приличал на италианските градчета. Но така Габрово става още по-красиво. Едно място е толкова по-Голямо, колкото повече и различни образи се сблъскват в разказите за него, казват Момчил Цонев и Даниела Цонева.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo Онлайн музей на Габрово]

Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1

2023-10-06T08:10:06Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Patepisi.jpg|frame|Цонев, Момчил, Цонева, Даниела. Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878). София, Фондация за българска литература, 2010, първо издание. 328 с. ISBN 978-954-677-062-2 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''[http://www.gabrovoednovreme.com/search/label/%D0%9A%D1%8A%D0%B4%D0%B5%20%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%20%D0%B4%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B5%20%E2%80%9E%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%20%D0%B8%20%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8%20%D0%B2%20%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0.%20%D0%A2.1.%20%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8%20%281662-1878%20%D0%B3.%29%E2%80%9D „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”] е втората книга от популярната поредица с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Излиза от печат 2010 г. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.'''

''Цонев, Момчил, Цонева, Даниела. Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878). София, Фондация за българска литература, 2010, първо издание. 328 с. ISBN 978-954-677-062-2''

== Кратко описание ==

Книгата анализира 22 чуждестранни и 12 български пътеписи от 1662 г. до Освобождението през 1878 г. Предимство е и включването в края на изданието на антология с оригиналните пътеписни текстове. Образът на Габрово и габровци е изчерпателно представен в няколко области – природа и география, архитектура, историческо и стопанско развитие, етнография, народопсихология, физически облик на габровци, статистически данни за населението.

== Включени автори на пътеписи ==

Сред по-известните автори на пътеписи са учените Феликс Каниц, Ами Буе, Виктор Григорович, руският военен Де Прерадович. Най-ранният текст е от 1662 г. и е на турския автор Евлия Челеби. Сред българите, включени в новата книга, се открояват възрожденските просветители Любен Каравелов, Найден Геров, Константин Фотинов, Иван Богоров.

== Любопитни факти ==

Тук читателите могат да прочетат защо Габрово се е наричало „малката Виена”, храбри ли са били нашите предци, живял ли е тук Крали Марко, бунтовно място ли е било Габрово… Имат ли си възрожденските габровци бани вкъщи? Строили ли са средновековните български царе мостове над Янтра? Колко французи, руснаци, англичани или турци пишат за Габрово? Кои ни обичат повече – българските или чуждестранните пътешественици? Какви са нравите и облеклото на габровци, каква е историята, стопанството, природата и архитектурата на Габрово според пътеписите… 

Авторите споделят, че са се сблъскали с противоречиви данни за Габрово. Например, един пътеписец сравнява Габрово със северноевропейски град, друг вижда в кривите му улички нещо ориенталско, за трети пък Габрово приличал на италианските градчета. Но така Габрово става още по-красиво. Едно място е толкова по-Голямо, колкото повече и различни образи се сблъскват в разказите за него, казват Момчил Цонев и Даниела Цонева.

=== Източници ===

Интернет страница [http://www.gabrovoednovreme.com/ Габрово едно време]

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов

2023-10-06T08:07:26Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Vaptsov-spomeni.jpg |frame|Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012, първо издание. 232 с., 10 л. илюстрации. ISBN 978-954-677-078-3 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

„Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов” (2012) е четвъртата книга от поредицата с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.'''

''Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012, първо издание. 232 с., 10 л. илюстрации. ISBN 978-954-677-078-3''

== Кратко описание ==

Спомените, които са писани в средата на 20 век, се появяват за първи път в самостоятелно издание. Книгата се посвещава на 135-ата годишнина от освобождението на Габрово през 1877 г. Водещ редактор на изданието е Момчил Цонев, а съставители – Даниела Цонева и Ирена Узунова. Книгата се издава от Фондация за българска литература – София в партньорство с Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово. Софийското издателство и лично издателят Румен Баросов вече пета година се ангажират с популяризирането на габровското минало. 

Освен оригиналния текст на Константин Вапцов, в книгата са включени и текстове на съставителите от „Габрово – живият град” – „Константин Вапцов – човекът и лекарят”, „Житийна хроника”, „За спомените и времето – изживяно и описано”, „Речник на Вапцовите герои”. Като „Приложение” са включени лични и семейни снимки, документи на К. Вапцов и семейството му, родословие на фамилия Вапцови, философски мисли, записани от д-р К. Вапцов. 

Д-р Вапцов разделя текста на своите спомени на десет части – „Пазарят“, „Барата“, „Чаршията“, „Кирчо махлеси“, „Горният край“, „Конашкият мост“, „Грънчарската махла“, „Лъката“, „Табаците“, „Д-р Петър Цончев“. Преобладаващо архитектурни, заглавията на разделите са само отправни точки, откъдето разказът тръгва и се разпръсква в различни посоки – за да разкаже за хора; да обрисува цели квартали с техните мостове, ханове, кафенета, воденици, чешми, герани, училища, фабрики, паметници, местности; да се върне към случки, празници и детски игри от миналото. 

„Още от първите редове на спомените, в които Вапцов разказва за габровския пазар, читателят ще се потопи в една друга атмосфера и неусетно ще тръгне по улиците на града. Ще се спре пред дома на Боба или пред аптеката на Юрдан Пенчев, ще надзърне зад стените на Михалевия хан или ще влезе в кафенето на Ботю Драголов. Ще се запознае с невероятната история на способния, но провалил се математик Еким Степанов и с творческата съдба на самоукия иконописец Рачо Тихолов. Ще отпие от бозата на Радя или ще опита от сладкишите на Колчо Шекерджията. Ще чуе историята за посрещането на хаджи Мускур от поклонението в Светите места или за това как габровци си отмъстили за грубостта на Фердинанд. Това са само малка част от онези запомнящи се щрихи, с които д-р Вапцов пресъздава една цяла панорама на реалния живот на Габрово – такъв, какъвто го е запомнил той, такъв, какъвто ние можем да го видим благодарение на неговите спомени” – пише в предговора към изданието доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет при Софийския университет.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo/ Онлайн музей на Габрово]

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов

2023-10-06T08:06:21Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Vaptsov-spomeni.jpg |frame|[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html "Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов"] ]]
|-
| {{Банери}}
|}

„Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов” (2012) е четвъртата книга от поредицата с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.'''

''Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012, първо издание. 232 с., 10 л. илюстрации. ISBN 978-954-677-078-3''

== Кратко описание ==

Спомените, които са писани в средата на 20 век, се появяват за първи път в самостоятелно издание. Книгата се посвещава на 135-ата годишнина от освобождението на Габрово през 1877 г. Водещ редактор на изданието е Момчил Цонев, а съставители – Даниела Цонева и Ирена Узунова. Книгата се издава от Фондация за българска литература – София в партньорство с Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово. Софийското издателство и лично издателят Румен Баросов вече пета година се ангажират с популяризирането на габровското минало. 

Освен оригиналния текст на Константин Вапцов, в книгата са включени и текстове на съставителите от „Габрово – живият град” – „Константин Вапцов – човекът и лекарят”, „Житийна хроника”, „За спомените и времето – изживяно и описано”, „Речник на Вапцовите герои”. Като „Приложение” са включени лични и семейни снимки, документи на К. Вапцов и семейството му, родословие на фамилия Вапцови, философски мисли, записани от д-р К. Вапцов. 

Д-р Вапцов разделя текста на своите спомени на десет части – „Пазарят“, „Барата“, „Чаршията“, „Кирчо махлеси“, „Горният край“, „Конашкият мост“, „Грънчарската махла“, „Лъката“, „Табаците“, „Д-р Петър Цончев“. Преобладаващо архитектурни, заглавията на разделите са само отправни точки, откъдето разказът тръгва и се разпръсква в различни посоки – за да разкаже за хора; да обрисува цели квартали с техните мостове, ханове, кафенета, воденици, чешми, герани, училища, фабрики, паметници, местности; да се върне към случки, празници и детски игри от миналото. 

„Още от първите редове на спомените, в които Вапцов разказва за габровския пазар, читателят ще се потопи в една друга атмосфера и неусетно ще тръгне по улиците на града. Ще се спре пред дома на Боба или пред аптеката на Юрдан Пенчев, ще надзърне зад стените на Михалевия хан или ще влезе в кафенето на Ботю Драголов. Ще се запознае с невероятната история на способния, но провалил се математик Еким Степанов и с творческата съдба на самоукия иконописец Рачо Тихолов. Ще отпие от бозата на Радя или ще опита от сладкишите на Колчо Шекерджията. Ще чуе историята за посрещането на хаджи Мускур от поклонението в Светите места или за това как габровци си отмъстили за грубостта на Фердинанд. Това са само малка част от онези запомнящи се щрихи, с които д-р Вапцов пресъздава една цяла панорама на реалния живот на Габрово – такъв, какъвто го е запомнил той, такъв, какъвто ние можем да го видим благодарение на неговите спомени” – пише в предговора към изданието доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет при Софийския университет.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo/ Онлайн музей на Габрово]

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов

2023-10-06T07:45:31Z

Admin:

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово - живият град]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Vaptsov-spomeni.jpg |frame|[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html "Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов"] ]]
|-
| {{Банери}}
|}

„Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов” (2012) е четвъртата книга от поредицата с исторически издания "Габрово - живият град" на авторите Момчил Цонев и Даниела Цонева. Поредицата се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.'''

''Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012. ISBN 978-954-677-078-3''

== Кратко описание ==

Спомените, които са писани в средата на 20 век, се появяват за първи път в самостоятелно издание. Книгата се посвещава на 135-ата годишнина от освобождението на Габрово през 1877 г. Водещ редактор на изданието е Момчил Цонев, а съставители – Даниела Цонева и Ирена Узунова. Книгата се издава от Фондация за българска литература – София в партньорство с Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово. Софийското издателство и лично издателят Румен Баросов вече пета година се ангажират с популяризирането на габровското минало. 

Освен оригиналния текст на Константин Вапцов, в книгата са включени и текстове на съставителите от „Габрово – живият град” – „Константин Вапцов – човекът и лекарят”, „Житийна хроника”, „За спомените и времето – изживяно и описано”, „Речник на Вапцовите герои”. Като „Приложение” са включени лични и семейни снимки, документи на К. Вапцов и семейството му, родословие на фамилия Вапцови, философски мисли, записани от д-р К. Вапцов. 

Д-р Вапцов разделя текста на своите спомени на десет части – „Пазарят“, „Барата“, „Чаршията“, „Кирчо махлеси“, „Горният край“, „Конашкият мост“, „Грънчарската махла“, „Лъката“, „Табаците“, „Д-р Петър Цончев“. Преобладаващо архитектурни, заглавията на разделите са само отправни точки, откъдето разказът тръгва и се разпръсква в различни посоки – за да разкаже за хора; да обрисува цели квартали с техните мостове, ханове, кафенета, воденици, чешми, герани, училища, фабрики, паметници, местности; да се върне към случки, празници и детски игри от миналото. 

„Още от първите редове на спомените, в които Вапцов разказва за габровския пазар, читателят ще се потопи в една друга атмосфера и неусетно ще тръгне по улиците на града. Ще се спре пред дома на Боба или пред аптеката на Юрдан Пенчев, ще надзърне зад стените на Михалевия хан или ще влезе в кафенето на Ботю Драголов. Ще се запознае с невероятната история на способния, но провалил се математик Еким Степанов и с творческата съдба на самоукия иконописец Рачо Тихолов. Ще отпие от бозата на Радя или ще опита от сладкишите на Колчо Шекерджията. Ще чуе историята за посрещането на хаджи Мускур от поклонението в Светите места или за това как габровци си отмъстили за грубостта на Фердинанд. Това са само малка част от онези запомнящи се щрихи, с които д-р Вапцов пресъздава една цяла панорама на реалния живот на Габрово – такъв, какъвто го е запомнил той, такъв, какъвто ние можем да го видим благодарение на неговите спомени” – пише в предговора към изданието доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет при Софийския университет.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo/ Онлайн музей на Габрово]

Иван Гюзелев

2023-10-06T07:43:31Z

Admin:

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Ivan-giuzelev.jpg|frame|Иван Гюзелев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24 юни 1844, Габрово - 6 октомври 1916, София) е просветен деец, учен (физик, математик и философ), общественик и политик.'''
== Първи български учител специалист по физика ==

През есента на 1860 г. се записва да учи в Одеса и завършва Херсонската духовна семинария, а през 1871 г. и Физико-математическия факултет на Новорусийския университет като един от Априловите стипендианти.

Завръща се в Габрово и започва да учителства в Габровското класно училище, където обзавежда първия физически кабинет. Той е първият български учител специалист по физика. 

Заедно с Райчо Каролев и Петър Генчев изработват първата програма за седмокласно обучение, като реорганизират училището по образец на руските средни учебни заведения. По негов почин към габровското читалище се създават народен университет и театрална трупа. По време на Априлското въстание (1876 г.) заедно с други учители - руски възпитаници е заподозрян в участие по подготовката му. През м. май е арестуван и откаран в Търновския затвор, където престоява около месец.

== Дейност след Освобождението ==

След Освобождението се включва в реорганизацията на учебното дело в България като търновски окръжен инспектор (1878 г.), пръв пълномощник (чиновник за особени поръчки) на Марин Дринов (завеждащ Отдела за просвещение и духовни дела), като началник на отделение в Отдела за народното просвещение и духовни дела (1878-1879 г.). 

Иван Гюзелев е депутат (по избор) и секретар на Учредителното събрание от 1879 г., министър на народното просвещение (май-ноември 1880 г.), председател на Върховната сметна палата (1880-1894 г.). Спомагателен (1868 г.), дописен (1875 г.) и действителен (1884 г.) член на Българската академия на науките.

== Творчество ==

Автор на учебници и математически съчинения – „Кратка елементарна геометрия (1873 г.), „Ръководство към физиката” (1874 г.), „Елементарна аритметика” и „Начална алгебра” (1893 г.), „Основите на геометрията” (1894 г.) и др. Удостоен с ордените: „Св. Александър” – V степен (1888 г.), IV степен (1889 г.), III степен (1900 г.) и др.

== Признание ==
Природоматематическата гимназия, разположена в квартал Радичевец в Габрово, носи името на акад. Иван Гюзелев.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo/ Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 157] [https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/ Цонева, Д., Цонев, М. Кварталите на Габрово. Част 2. София, Фондация за българска литература, 2023, с. 202]

Арменски, Ст. Иван Гюзелев. – Огнище на духовната мощ на българина. София, Отечествен фронт, 1973, с. 150-158; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 180-181.