Преглед на кода на Васил Михов

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]]
{| align=right
|-
|  {{Банери}}
|}

'''ВАСИЛ МИХОВ (20 август 1842 г., Габрово – 1 декември 1895 г., Габрово) е учител, свещеник, обществен деец. Баща на известния учен-библиограф Никола Михов.  ''' 


== Ранни години и учителстване ==


Произхожда от бедно семейство. Бащата Михо Митюв, любознателен и грамотен за времето си българин, осигурява на сина си обучение на два занаята – чехларски и терзийски. Но 18-годишният Васил не става занаятчия, а учител. Той започва учителстването си през 1860 г. в Падалското училище. От май 1862 г. преподава известно време турски език в общото Взаимно училище, като едновременно е учител и в Лъчанското училище. В началото на 1866 г. подписва договор с общината за учител в Габровското главно училище, където преподава с прекъсвания до септември 1895 г. турски език и закон Божи. 

Той е сред учителите, дали волна помощ за обзавеждането на физически кабинет и химическа лаборатория. В полза на тази инициатива на училището, осъществена през учебната 1871-1872 година,  предоставя 10 гроша. Васил Михов подкрепя и решението на учителския съвет от февруари 1875 г. за абониране на учителите за български вестници и списания. За да се наберат средства, всеки учител трябва да внесе по половин турска лира.

== Свещеническо служение ==


На 22 февруари 1870 г. Васил Михов  е ръкоположен в свещенически сан. Като свещеник в църквата “Св. Троица” Васил Михов впечатлява своите енориаши както с ораторските си дарби, така и с красивия си теноров глас. През 1877 г. става и архиерейски наместник в Габрово. През пролетта на 1882 г.  по настояване на митрополит Климент (Васил Друмев) заминава за Браила, Румъния като свещеник в българската църква. Той е и учител в българската колония – учи на български език, запознава с българската история и народни традиции съпругите-чужденки на богатите българи. Семейни причини са основният мотив през лятото на 1888 г. свещеник В. Михов да се завърне в Габрово. Преди отпътуването му Браилското църковно настоятелство  издава Свидетелство, с което го провъзгласява за негов почетен член.

== Участие в църковните и национални борби ==

Васил Михов е и обществено ангажиран с участие в движението за национална църква, в подготовката на Априлското въстание. Името на В. Михов е сред имената на учителите, обвинени като подстрекатели за Априлското въстание през 1876 г. в Габрово. В къщата на свещеника, според свидетелство на Продан Тишков – Чардафон, се поправят пушки. Заедно с други учители е арестуван и изпратен в Търновския затвор. Поради липсата на конкретни улики, след около месечен престой в края на м. юни те са освободени.

== Спомоществователство ==


Васил Михов е сред спомоществователите на различни по съдържание възрожденски книги, но отдава особено предпочитание към учебниците. Богатата му библиотека наброява около 1 600 книжни тела – старопечатни и излезли след Освобождението до 1887 г., 18 заглавия от периодичния печат от общо 26, отпечатани до 1878 г. Освен чрез спомоществователство набавя книги за библиотеката си чрез специални доставчици или чрез закупуване от книжарници.

Освен своето книжовно богатство Васил Михов оставя след себе си и многобройна челяд – Михаил (лекар), Никола (известен учен-библиограф), Асен (учител, един от основателите на Механотехническото училище “Д-р Н. Василиади”), Петър (доктор по право).

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 182]