Преглед на кода на Георги Рашеев

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Индустриалците на Габрово]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Georgi-rasheev.jpg|frame|Георги Рашеев. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 ]]
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Георги Тонков РАШЕЕВ (18 януари 1866, Габрово - 1943 г., Габрово) – индустриалец, създател на първата българска ленено-конопена предачница.''' 

== Ранни години ==

Завършва Габровската мъжка гимназия през 1885 г. Обучава се на търговска практика при чичо си Васил Рашеев в Одеса. В гр. Крефелд, Германия учи тъкачество и апретура, а в гр. Кемниц завършва през 1890 г. бояджийския отдел на Техническото училище. При завръщането си в Габрово е назначен без неговото съгласие като учител в Държавната мъжка гимназия, но той продължава да се занимава с боядисване на вълна. 

== Първата българска ленено-конопена фабрика ==

През 1901 г. по предложение на Главното интендантство при Военното министерство създава първата българска ленено-конопена предачница. Тя е оборудвана с десет механични стана за памучно платно – първите машини за памукотекстилна продукция в Габрово. <br />

Текстилната фабрика „Георги Т. Рашеев” произвежда ленени и конопени платове, част от които са доставяни на българската войска. През 1905 г. започва да организира отделение за памучни и смесени с лен тъкани, каквито все още в България няма. Суровините са доставяни от Австрия, Белгия и Англия. <br />

Поради влошено здравословно състояние кани на 12 септември 1908 г. своя бивш учител В. Карагьозов за директор на фабриката. При управлението на Карагьозов са осигурени кредити, закупени са нови машини, строят се нови фабрични сгради. <br />

През 30-те години на ХХ в. фабриката се развива като едно комплексно предприятие с предачница, тъкачница, апретура и импрегнация. Към 1934 г. по размери и машинен парк фабрика „Г. Т. Рашеев” е единствената в България, която работи за нуждите на пазара и войската, като преработва български лен и по този начин стимулира българското земеделие. 

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 188]<br />
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 262]<br />

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 52-53; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева, София, БАН, 2009, с. 463.