Преглед на кода на Етъра (квартал)

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Квартали]] 
{| align=right
|-
| [[Файл:Etara.jpg|frame|Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра". Изображение: АЕК "Етъра" ]]
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Квартал на Габрово, разположен по поречието на Етърска река. Обявен за квартал през май 1971 г. Известен с архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“.''' 

== История ==

Най-ранните известни писмени документи, в които Етъра се споменава като “Големи колиби” ( Биюк-кьой), е данъчен регистър от 1812 г.	През село Етъра преминават два пътя от Габрово за през Балкана – единият  в посока Новата махала, а другият към с. Потока. Стари по своя произход, тези пътища имат важно значение за развитието на селището. При  движението си към Стара планина по време на Руско-турската война (1810-1812 г.) предните части  на руските войски достигат до Етъра. През Етъра преминават и четите на Капитан дядо Никола (1856 г.), на Цанко Дюстабанов (1876 г.), към които се присъединяват и много етърци.<br />

По време на Априлското въстание 1876 г. в Етърската община са опожарени две къщи, една плевня, два дюкяна, убити са  седем  мъже, ограбени  - 28 къщи, 31 семейства. През Освободителната руско-турска война населението помага при пренасянето на ранени руски войници от позициите на Шипка. Етърци помагат и при поправянето на пътя за през Балкана по време на войната. Доброволци в опълченските дружини, формирани в Габровския край, са Илия Велев, Кольо Атанасов, Станьо Димитров Иванов, Петър Георгиев, Стоян Найденов Станев, Пройно Георгиев Пройнов. 

== Стопанско развитие ==

Основните поминъци на населението са дърводелството, ножарството, грънчарството, тепавичарството. Етърци си оспорват с паничерци правото за първенството относно появата на стружните.  Предимно за задоволяване на местни нужди между другата редовна работа те са и бъчвари. Като дърводелци-чужбинари работят дървени изделия в Анадола в планината Дикмен в околностите на град Ада-Пазар. Освен с производството на ножове, за направата на които се съревновават с новомахленци, важен момент от развитието на железарството по поречието на Етърска река е канджийството – изработването на кании за ножовете. 

== Култура и образование ==

Преди Освобождението в общината има пет училища. През 1865 г. е открито училището в с. Етъра. В края на 1947 г. е готова новата модерна сграда  на днешното училище, официално открита на 15 септември 1948 г. Началото на промишленото техническо училище по сградостроителство е поставено през 1959 г. в с. Етъра. <br />

Център за културно-просветна дейност е и основаното м. декември 1895 г. етърско читалище.

== Църкви и манастири ==

В Етърската енория се намират две църкви и един манастир. Габровският Соколски манастир е построен през 1833 г. по идея на архимандрит Йосиф. Църквата му  “Успение Пресвятие Богородици” е изградена 1834 г. с доброволните помощи и дарения на населението от околните колиби и махали, в т.ч. и етърци. Уста Генчо Кънев, ученик на майстор Кольо Фичето, съгражда през 1867 г. етърската църква “Св. Димитър”.

== АЕК „Етъра“ ==

Превърнал се в една от визитките на Габрово, началото на Етнографския музей на  открито “Етър” е положено на 24 април 1963 г. по проект и под ръководството на Лазар Донков. Открит е на 7 септември 1964 г.

===== Източници =====

[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008]<br />
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 48-50.