Преглед на кода на Петър Цончев

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Petar-tsonchev.jpg|frame|Паметник на Петър Цончев в Габрово. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град. ] Скулптор Адриан Новаков]]
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Петър ЦОНЧЕВ (8 ноември 1867 г., Габрово - 22 септември 1947 г., София) – лекар, общественик, първият историограф на Габрово.''' 

== Ранни години ==

Ражда се в семейството на Цончо Пенчев. Баща му е уважаван гражданин, търговец и училищен настоятел, председател на Габровския управителен съвет (втората половина на 1878 г.), кмет на Габрово (ноември 1880 - декември 1881 г., май 1883 - юни 1884 г.), мирови съдия, член на Окръжния съд.<br />

Петър Цончев завършва Габровската гимназия през 1889 година. Като Априлов стипендиант Цончев започва да следва медицина в Киевския университет, въпреки изявените му интереси към историята.

== Лекарска практика ==
 
След 1894 г. развива лекарската си практика – първоначално като околийски лекар в Г. Оряховица и Габрово; от 1911 до 1920 г. като преподавател по професионална хигиена в Механо-техническото училище “Д-р Никола Василиади” и училищен лекар в Априловската гимназия; от юни 1919 г. като член на Върховния съвет на труда; ръководител на Дирекцията на народното здраве (юли-ноември 1923 г.) и член на Върховния медицински съвет (1924-1931 г.). <br />

Създава семейство с дъщерята на Ив. К. Калпазанов – Стоянка, с която се жени през октомври 1896 г. Участва в Балканската и Първата световна война (1912-1913, 1914-1915 г.). При мобилизацията му през 1912 г. е назначен в IХ Плевенска дивизия като началник на IV полска болница. А през 1915 г. е началник на Военната болница в София. През ноември 1922 г. се преселва в София.<br />

== Исторически изследвания за Габрово ==

Д-р Цончев е първият историограф на Габрово. В продължение на 24 години преглежда архиви, спомени, събира материали и сведения за възрожденската епоха, резултат от което са повече от 80 публикации и двете му монографични изследвания за общественото, културно и стопанско развитие на Габрово, издадени през 1929 и 1934 г. Инициатор и дългогодишен председател на учреденото през юли 1920 г. Историографическо дружество. 

== Обществена, политическа и дарителска дейност ==

Народен представител в V Велико народно събрание (1911 г.), председател на Македонското дружество в Габрово (1912 г.), няколко години е председател и на габровското дружество „Червен кръст”, през 1926 г. възстановява габровската дружба „В. Априлов” в София (провъзгласен през февруари 1932 г. за почетен член и председател). Дарител на Априловска гимназия и габровската библиотека “Априлов-Палаузов”. През 1935 г. подарява на Габровската гимназия 100 хил. лв. за основаване на Фонд за бедни ученици, а на библиотеката – личните си 1 500 тома книги.

== Отличия ==

Награден с ордените “За гражданска заслуга” - V и III степен, “Св. Александър” - V степен, “За военни заслуги” - IV степен, орден на Австрийския червен кръст. На 9 ноември 1937 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово. 

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 217]<br />

Доктор Петър Цончев 1867-1967 (100 години от рождението му). Състав. Елена Генчева. Габрово, изд. Окръжна библиотека – Габрово. Бр. 2, 1967 г.; Стефанова, М. Доктор Петър Цончев. - Сп. Музеи и паметници на културата , 1975 , бр. 3, с. 40 – 42; Почетните граждани на Габрово. Състав. Катя Димкова, Ганчо Танев. Севлиево, изд. Държавен архив - Габрово, 2003, с. 47.