Иван Гюзелев - История на версиите

Admin в 07:43, 6 октомври 2023

2023-10-06T07:43:31Z

← По-стара версия		Версия от 07:43, 6 октомври 2023
Ред 7:		Ред 7:
	\|}		\|}

	'''Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24 ~~юни1844~~, Габрово - 6 октомври 1916, София) е просветен деец, учен (физик, математик и философ), общественик и политик.'''		'''Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24 юни 1844, Габрово - 6 октомври 1916, София) е просветен деец, учен (физик, математик и философ), общественик и политик.'''
			== Първи български учител специалист по физика ==

	~~== Ранни години ==~~		През есента на 1860 г. се записва да учи в Одеса и завършва Херсонската духовна семинария, а през 1871 г. и Физико-математическия факултет на Новорусийския университет като един от Априловите стипендианти.

	Роден в семейството на кожар-търговец. Учи в частното килийно училище на поп Неофит Георгиев Соколски и в Габровското класно училище, ученик на Никифор Константинов и Тодор Бурмов. През есента на 1860 г. се записва да учи в Одеса и завършва Херсонската духовна семинария, а през 1871 г. и Физико-математическия факултет на Новорусийския университет като един от Априловите стипендианти.

	~~== Първи български учител специалист по физика ==~~

	Завръща се в Габрово и започва да учителства в Габровското класно училище, където обзавежда първия физически кабинет. Той е първият български учител специалист по физика.<br />		Завръща се в Габрово и започва да учителства в Габровското класно училище, където обзавежда първия физически кабинет. Той е първият български учител специалист по физика.<br />
Ред 28:		Ред 25:

	Автор на учебници и математически съчинения – „Кратка елементарна геометрия (1873 г.), „Ръководство към физиката” (1874 г.), „Елементарна аритметика” и „Начална алгебра” (1893 г.), „Основите на геометрията” (1894 г.) и др. Удостоен с ордените: „Св. Александър” – V степен (1888 г.), IV степен (1889 г.), III степен (1900 г.) и др.		Автор на учебници и математически съчинения – „Кратка елементарна геометрия (1873 г.), „Ръководство към физиката” (1874 г.), „Елементарна аритметика” и „Начална алгебра” (1893 г.), „Основите на геометрията” (1894 г.) и др. Удостоен с ордените: „Св. Александър” – V степен (1888 г.), IV степен (1889 г.), III степен (1900 г.) и др.

			== Признание ==
			Природоматематическата гимназия, разположена в квартал Радичевец в Габрово, носи името на акад. Иван Гюзелев.

	=== Източници ===		=== Източници ===

	[~~http~~://~~www~~.~~gabrovoednovreme.com~~/~~2013~~/~~11/blog-post_28.html~~ Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 157]<br />		[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo/ Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 157]<br />[https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/ Цонева, Д., Цонев, М. Кварталите на Габрово. Част 2. София, Фондация за българска литература, 2023, с. 202]

	Арменски, Ст. Иван Гюзелев. – Огнище на духовната мощ на българина. София, Отечествен фронт, 1973, с. 150-158; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 180-181.		Арменски, Ст. Иван Гюзелев. – Огнище на духовната мощ на българина. София, Отечествен фронт, 1973, с. 150-158; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 180-181.

Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от ВъзражданетоКатегория:Габрово 1878-1944Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | Иван Гюзелев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 |- | {{Ба...“

2023-01-18T10:13:24Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | frame|Иван Гюзелев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 |- | {{Ба...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Ivan-giuzelev.jpg|frame|Иван Гюзелев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24 юни1844, Габрово - 6 октомври 1916, София) е просветен деец, учен (физик, математик и философ), общественик и политик.'''

== Ранни години ==

Роден в семейството на кожар-търговец. Учи в частното килийно училище на поп Неофит Георгиев Соколски и в Габровското класно училище, ученик на Никифор Константинов и Тодор Бурмов. През есента на 1860 г. се записва да учи в Одеса и завършва Херсонската духовна семинария, а през 1871 г. и Физико-математическия факултет на Новорусийския университет като един от Априловите стипендианти.

== Първи български учител специалист по физика ==

Завръща се в Габрово и започва да учителства в Габровското класно училище, където обзавежда първия физически кабинет. Той е първият български учител специалист по физика.<br />

Заедно с Райчо Каролев и Петър Генчев изработват първата програма за седмокласно обучение, като реорганизират училището по образец на руските средни учебни заведения. По негов почин към габровското читалище се създават народен университет и театрална трупа. По време на Априлското въстание (1876 г.) заедно с други учители - руски възпитаници е заподозрян в участие по подготовката му. През м. май е арестуван и откаран в Търновския затвор, където престоява около месец.

== Дейност след Освобождението ==

След Освобождението се включва в реорганизацията на учебното дело в България като търновски окръжен инспектор (1878 г.), пръв пълномощник (чиновник за особени поръчки) на Марин Дринов (завеждащ Отдела за просвещение и духовни дела), като началник на отделение в Отдела за народното просвещение и духовни дела (1878-1879 г.).<br />

Иван Гюзелев е депутат (по избор) и секретар на Учредителното събрание от 1879 г., министър на народното просвещение (май-ноември 1880 г.), председател на Върховната сметна палата (1880-1894 г.). Спомагателен (1868 г.), дописен (1875 г.) и действителен (1884 г.) член на Българската академия на науките.

== Творчество ==

Автор на учебници и математически съчинения – „Кратка елементарна геометрия (1873 г.), „Ръководство към физиката” (1874 г.), „Елементарна аритметика” и „Начална алгебра” (1893 г.), „Основите на геометрията” (1894 г.) и др. Удостоен с ордените: „Св. Александър” – V степен (1888 г.), IV степен (1889 г.), III степен (1900 г.) и др.

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 157]<br />

Арменски, Ст. Иван Гюзелев. – Огнище на духовната мощ на българина. София, Отечествен фронт, 1973, с. 150-158; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 180-181.