Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането {| align=right |- | Йосиф Соколски. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 |- | {{Банери}} |} '''Йосиф СОКОЛСКИ, светско име Иван МАРКОВ (...“

2023-01-18T10:33:08Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането {| align=right |- | frame|Йосиф Соколски. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 |- | {{Банери}} |} '''Йосиф СОКОЛСКИ, светско име Иван МАРКОВ (...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Iosif sokolski.jpg|frame|Йосиф Соколски. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Йосиф СОКОЛСКИ, светско име Иван МАРКОВ (ок. 1780, според други източници между 1765 - 1792, Нова махала, Габровско - 30 септември 1879 г., Киев, Русия) – висш български духовник (архимандрит), общественик и дарител, радетел за духовното ограмотяване на българите. Създател на Габровския Соколски манастир.'''

== Ранни години и монашески живот извън Габрово ==

В продължение на около две години учи четмо и писмо при габровски свещеник. Деветгодишен е изпратен от баща си в Сопот, за да учи занаят при майстор-басмаджия. Замонашен е под името Йосиф на 14 август 1806 г. в Троянския манастир, където е послушник от 1802 г. Вероятно през 1808 г. е ръкоположен в чин йеродякон. В края на 1819 г. Йосиф пристига в Света гора и година след това получава йеромонашески сан. В Хилендарския манастир йеромонах Йосиф преписва „Житие”-то на великомъченик св. Онуфрий Габровски. Когато през май 1820 г. се завръща за кратко в Габрово, той донася преписите на службата и житието на канонизирания за светец габровец. По пътя на духовното му израстване в края на същата или в началото на следващата 1821 г. е удостоен с архимандритско сан.
В следващите години е игумен на Тетевенския манастир „Св. Илия” (1820 - началото на 1821 г.), на Гложенския „Св. Великомъченик Георги Победоносец”(1821 - 1822 г.), на Калоферския мъжки манастир „Свето Рождество Богородично” (1826 - 1832 г.).

== Соколски и Девически манастир в Габрово ==

Важен етап в неговата духовна дейност е създаването на двата габровски манастира – Соколския „Св. Успение Богородично” (1833 г.) и Девическия „Благовещение Богородично” (1836 г.), за напредъка на които посвещава близо 30 години от живота си. Тъй като султанското правителство разрешавало само възобновяване на стари манастири, той си служи с хитрост и успява да издейства два фермана (1 август 1833 г. и 15 август 1833 г.) за новооснования Соколски манастир. Същите методи прилага за получаването на ферман и за Девическия манастир (август 1839 г.). Негово дело е и организирането строежа на манастирските църкви и жилищни постройки (килии). 

Каноничното право забранява участието на духовни лица в политически акции. Но вярата и чувството за дълг към отечеството са основанията на архимандрит Йосиф да даде благословията си в Соколската Света обител да проведат своите заседания съзаклятниците от Велчовата завера през 1835 г. А в 1856 г. Никола Филиповски (Дядо Никола) нарежда въстаниците от околните габровски села да се съберат в манастира, откъдето изисква и голямо количество хранителни продукти. 

== Дарителска и просветителска дейност ==

Й. Соколски съдейства за опазване и развитие на българската духовност като спомоществовател на училищна книжнина. Той предоставя и волна помощ от 500 гроша за българската църква в Цариград. Подкрепя с пари и храна български младежи, издейства им стипендии, съдейства за настаняването им в учебни заведения – сред тях са Тодор Икономов, на когото помага да завърши духовно образование, Райчо Каролев, който през 1863 г. постъпва в Киевската духовна семинария, а след това завършва Духовната академия. Около средата на 30-те години на ХIХ в. създателят на Габровския манастир открива в светата обител килийно училище за подготовка на послушници. Замислено като етап от създаването на духовна семинария, в него е привлечен за учител йеромонах Неофит Хилендарски Бозвели.

== Глава на българските униати ==

През 1860 г. Й.Соколски е спечелен за каузата на униатските дейци, които разчитат на папската намеса за разрешаване на църковния въпрос. С нарочен акт от 18 декември 1860 г. българска делегация от повече от 100 души връчва на апостолическия викарий в Цариград архиепископ Павел Брунони молба за уния, за признаване каноническата власт на папския Рим. В представителството се включват духовници с висок сан, редови духовни лица, светски дейци – мнозина млади и стари интелигенти, търговци и занаятчии, българи от Балкапан хан. Сред тях е и габровецът архимандрит Йосиф Соколски. 

В началото на февруари 1861 г. Соколски е избран за глава на униатската българска община. Тържественият обред по ръкополагането на Соколски е извършен лично от папа Пий IХ. Завърнал се в Цариград, новият български архиепископ е утвърден със султански берат. Много скоро уморен и отегчен от бляскавите церемонии, от указаните му почести, Й. Соколски започва открито да изразява своето недоволство от „принуждението” да изповядва католическата вяра. Под влиянието на Петко Р. Славейков, който е натоварен с нарочна мисия от руската дипломация, Соколски напуска Цариград с руски параход към Одеса. Наложено му е да се установи в Киево-Печорската лавра, манастир в околностите на Киев, където живее 18 години до края на живота си.

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 197] 
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 199 и сл.] 

Темелски, Хр. Архиепископ Йосиф Соколски в лоното на унията. – Българи в Италия и италианци в България. Приноси. София, 1997, с. 284-285, 287-288; Темелски, Хр. Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край Габрово. Библиотека Търновски църкви и манастири. В. Търново, издат. „Фабер”, 2004, с. 15-18, 19 и сл., 48 и сл.; Цонева, Даниела. Габровското духовенство през Възраждането. - Сб. Научни съобщения. Изд. ВТ Св. Митрополия, 2000, с. 220-221; Цонева, Даниела. Йосиф Соколски и униатското движение според българския възрожденски печат. В: Годишник на Регионален исторически музей – Сливен. Том II. Българският периодичен печат през Възраждането. Сливен, издат. къща „ Жажда”, 2011 с. 330.

Йосиф Соколски - История на версиите