Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането {| align=right |- | {{Свод}} |- | {{Личности | 1778, Габрово | 12 април 1828, Одеса | търговец }} |- | {{Банери}} |} '''По-голям брат на Васил Априлов. Търговец в Москва, Цариград и Одеса.''' == Биогра...“

2023-01-18T11:31:59Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането {| align=right |- | {{Свод}} |- | {{Личности | 1778, Габрово | 12 април 1828, Одеса | търговец }} |- | {{Банери}} |} '''По-голям брат на Васил Априлов. Търговец в Москва, Цариград и Одеса.''' == Биогра...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| {{Личности | 1778, Габрово | 12 април 1828, Одеса | търговец }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''По-голям брат на Васил Априлов. Търговец в Москва, Цариград и Одеса.'''

== Биография ==

Никифор Евстатиев Априлов (Никифор Евстатиевич Априлов) (1778, Габрово — 12 април 1828, Одеса) — български търговец, син на Евстатий Н. Априлов, по-голям брат на [[Васил Априлов]], баща на Николай Н. Априлов. Развива успешна търговска дейност в Москва в съдружие с по-големия си брат Хр. Е. Априлов. В началото на ХIХ в. е един от едрите търговци в Цариград; поддържа връзки с България, включително с родното си място. В тефтера на габровския първенец [[Христо Рачков]] и в неговата кореспонденция с Априлов има данни за партньорството между двамата. През 1799 Рачков изпраща на Априлов в Москва 529 оки коприна и 1000 гроша. През 1805, когато Априлов отива в Габрово да уреди сметките си, обменът между него и Рачков възлиза на 42 287 гроша, през 1807 надхвърля 100 000 гроша. През 1808 Никифор се заселва с братята си в Одеса като търговец, регистриран в Магистратурата на гр. Нежин. През 1811 е приет в търговското съсловие на Одеса; в регистъра на „Имената на търговците от Първа гилдия, продаващи в Одеса през 1812 г.“, е записан под № 51. Впоследствие финансовото му състояние се влошава — през 1816 се числи към трета гилдия, а през 1818 моли да го прехвърлят към съсловието на еснафите (занаятчии, дребни търговци и служители). През декември 1827 иска разрешение от одеската управа да придобие винарска изба. По-късно се заселва със семейството си в Цариград. Женен е за гъркиня (Ефросиния), сестра на съпругата на едрия търговец Николай Теодориди (Феодориди), в чиято кантора вероятно В. Априлов работи след пристигането си в Одеса. Има сведения за четири деца на Никифор — Ана, Георгий (вероятно починал в детска възраст), Катерина (починала на една година през 1815) и Николай.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 27-28

Никифор Априлов - История на версиите