Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Събития от Възраждането {| align=right |- | 17 май е Денят на Габрово. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"] |- | {{Банери}} |} '''В началото на май 1860 г. Га...“

2023-01-18T11:40:54Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Събития от Възраждането {| align=right |- | frame|17 май е Денят на Габрово. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"] |- | {{Банери}} |} '''В началото на май 1860 г. Га...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Събития от Възраждането]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Gabrovo-1860.jpg|frame|17 май е Денят на Габрово. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"]]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''В началото на май 1860 г. Габрово официално е обявено за град.'''

== Предпоставки ==

Градски облик селището придобива още през втората половина на 18 век, но турската власт не бърза с промяната на поселищния и административния му статут. “Габрово – пише през 1841 г. Васил Априлов – макар по своето пространство и многолюдност да заслужава името град, според турското разделение, то е оставено като паланка”. Заради многолюдното си население е определяно за малък градец десетилетия по-рано и от чуждестранните пътешественици (Уилям Макмайкъл, Ами Буе, Бъртън, Виктор Григорович). Все по-голямото икономическо влияние и стопанска самостоятелност, които придобива Габрово след Кримската война (1853-1856 г.), са причината централната и областна власт да променят статута му. Вестник “България” от 20 април 1860 г. отбелязва: “По заповед на Високото Императорско Правителство Габрово са отделя отсега за напред от Търново. То остава за себе си един отделен градец и като една каза особна наедно с колибити, които му принадлежат”. В началото на май тази промяна влиза в сила. По това време Габрово е чисто българско селище с около 7 000 души население и става средище на каза с около 45 000 души население, която е част от Търновския санджак (окръг) на Дунавския вилает (област).

== Официално обявяване за град ==

От 2 до 5 май 1860 г. в Габрово пребивават русенският областен управител Кямил паша и търновският каймакамин Феин паша. За да се демонстрира респект и стабилност на империята, по внушение на централната османска власт се организират тържества. Цялата габровска общественост е мобилизирана за посрещането на официалните й представители. Следват религиозни молебени и срещи с политически активната част на габровското население – свещеници, чорбаджии, младежи. Новият административен статут ускорява стопанското развитие на Габрово.

== Ден на Габрово ==

По повод обявяването на Габрово за град в началото на месец май 1860 г., преизчислена по нов стил датата 17 май е приета и обявена като Ден на Габрово.

===== Източници =====

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 35]<br />

Обявяване на Габрово за град 1860 година - История на версиите