Admin: Нова страница: „Категория:ГабровоКатегория:Габрово 1878-1944Категория:Индустриалците на Габрово {| align=right |- | Пенчо Семов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 |- | {{Банери}} |} ''' Пенчо Иванов СЕМОВ (8 октомври 1873 г., с. Цвятковци, Габровско...“

2023-01-18T11:52:41Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Индустриалците на Габрово {| align=right |- | frame|Пенчо Семов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 |- | {{Банери}} |} ''' Пенчо Иванов СЕМОВ (8 октомври 1873 г., с. Цвятковци, Габровско...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Индустриалците на Габрово]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Pencho semov.jpg|frame|Пенчо Семов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

''' Пенчо Иванов СЕМОВ (8 октомври 1873 г., с. Цвятковци, Габровско - 10 юли 1945 г., Габрово) е крупен индустриалец, търговец, финансист, щедър дарител, един от най-богатите хора в България, наричан „българския Рокфелер”.'''

== Ранни години ==

Първороден син на Иван и Бона Семови. До 11-годишна възраст живее в родното си село. За първи път идва в Габрово през 1882 г. С интерес към изучаване на чужди езици. Знае говоримо турски, руски и френски езици. Подпомага баща си в кър-джийството. През 1898 г. се венчава с Аница Гъдева Талева. След смъртта й се жени през 1902 г. за Радка Николова Патева.

== Индустриална дейност ==

От 1903 г. започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1905 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива "Иван Семов и синове". Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в цяла България – от София през Габрово до Варна. Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 г. е председател на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика „Успех” в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика "Принц Кирил", негова собственост са фабриките "Вилата" и "Иван Семов" в Габрово. Член на управителния съвет на Съюза на габровските промишленици. От 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход, едно от „чудесата” на града.

== Благотворителна дейност ==

Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казино "Бузлуджа" и го превръща в дом на женското дружество "Майчина грижа". Открива в него кино, създава стопанско училище "Хаджи Радка Пенчо Семова". Има принос за намаляване на контрибуциите на България след Първата световна война. През 1928 г. създава собствена фондация "Пенчо Семов" (по-известна като Ефорията), на която прехвърля част от имотите си. Според двете му завещания се предвижда широка благотворителна дейност – създаването на санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.<br />

Волята на Пенчо Семов е в "Парахода" да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници. Със свои средства построява край Габрово и голяма четириетажна вила с разкошен парк и езеро, предвидена според завещанието му за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели.

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 192]<br />
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 150]<br />

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 49-50, 60, 101-102; Гатев, Г., Венков, Хр., Минчев, М. Г. История на вълненотекстилната промишленост в Габрово. София, Профиздат,1982, с. 75, 81, 121, 137-138, 144-145, 160-161, 183, 186, 207, 212-213, 218-219

Пенчо Семов - История на версиите