Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от ВъзражданетоКатегория:Габрово 1878-1944Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | Файл:Raicho-karolev.jpg|frame|Райчо Михов Каролев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, Соф...“

2023-01-18T12:15:01Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | Файл:Raicho-karolev.jpg|frame|Райчо Михов Каролев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, Соф...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Raicho-karolev.jpg|frame|Райчо Михов Каролев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, София, 1940 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15 февруари 1846 г., Габрово - 12 март 1928 г., София) е просветен деец, общественик, книжовник. Първият габровец с научна степен преди Освобождението. '''

== Образование ==

Първоначалното си образование получава в Габровското взаимно и класно училище (1852-1862 г.), негов учител е Цвятко Самарджиев. Като Априлов стипендиант през 1863 г. постъпва в Киевската духовна семинария, а след успешното й завършване в 1867 г. се записва в Духовната академия. Първият габровец с научна степен преди Освобождението – след завършването на академията през 1871 г. получава званието “кандидат на богословските науки”.

== Учителстване в Габровското училище ==

Назначен е по договор с Габровската община за три години като учител в Габровското главно мъжко училище през 1871 г. През 1875 г. Райчо Каролев става и първият директор на габровската мъжка гимназия. По време на Априлското въстание е арестуван заедно с други габровски учители, но след около 1-месечен престой в Търновския затвор е освободен.

== Обществена и политическа дейност през 1877-1879 г. ==

Избран за член на временното градско управление в Габрово (5 юли 1877 г.), а от 15 юли 1877 до 1 август 1878 г. е председател на Окръжния управителен съвет в Габрово. През август 1878 г. е назначен за училищен инспектор в Русенска област. За кратко е председател на Видинския губернски административен съд. Делегат на Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г.

== От директор на Априловската гимназия до образователен министър ==

През септември 1879 г. по желание на габровци е назначен за инспектор на габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор, какъвто е до 1884 г. През 1883 г. поставя началото на музея при Габровската гимназия. <br />

Народен представител е във второто (1880-1881 г.) и четвъртото (1884 г.) обикновено Народно събрание.<br />

От юни 1884 до август 1886 г. е министър на народното просвещение, след това последователно е директор на Софийската (1886-1890 г.) и Пловдивската (1890-1894 г.) мъжки гимназии. В професионалната му характеристика се вписват още длъжностите директор на Народната библиотека в София, директор на Дирекцията на статистиката, съветник на Върховната сметна палата. Автор на много учебници и трудове по обща и черковна история, по история на учебното дело (“История на Габровското училище” – 1926 г.). Обявен за почетен гражданин на Габрово през 1925 г.

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 167]<br />
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 208]<br />

Енциклопедия България . Т. 3. София, БАН, 1982, с. 359; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 266-268; Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С., 1934, с. 689-694.

Райчо Каролев - История на версиите