Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Събития от Възраждането {| align=right |- | Файл:Osvobojdenie.jpg|frame|Влизане на руски военен отряд в Габрово през 1877 г. Гравюра от Феликс Каниц. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живия...“

2023-01-18T12:20:03Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Събития от Възраждането {| align=right |- | Файл:Osvobojdenie.jpg|frame|Влизане на руски военен отряд в Габрово през 1877 г. Гравюра от Феликс Каниц. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живия...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Събития от Възраждането]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Osvobojdenie.jpg|frame|Влизане на руски военен отряд в Габрово през 1877 г. Гравюра от Феликс Каниц. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme "Габрово - живият град"]]]
|-
| {{Банери}}
|}

== Освобождението на Габрово ==

Революционните традиции на Габровския край логично кулминират в Освободителната руско-турска война (1877-1878 г.). На 28 юни (10 юли) 1877 г. в Габрово пристигат първите руски военни части – две сотни от 30-и Донски казашки полк. От този момент до времето на зимното преминаване на Балкана, Габрово живее с потребностите и страданията не само на местното население, но и на пребиваващите руски военни и бежанците от Южна България.

== Помощта на габровци ==

Габровци оказват действена икономическа, медицинска и военна помощ на руските войски, а Габрово се превръща в сигурен тил на защитниците на Шипченските позиции. В града са организирани три болници, а в условията на тежките августовски сражения и при “зимното шипченско стоене” габровци изграждат “жив мост” за пренасяне на хилядите воини, нуждаещи се от медицински грижи. Габрово осигурява прием на около 2 500 – 3 000 болни, в т. ч. и пострадали тракийски българи, намерили убежище от преследванията на поробителя. “Габрово е нашият бастион” – отбелязва в дневника си руският кореспондент Немирович-Данченко.<br />

== Участие на габровци в Българското опълчение ==

Девета и десета опълченска дружина са попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Повече от 190 са опълченците от Габрово, 220 души от Габровския край, над 600 – от целия Габровски регион. Габровци се вписват и в състава на конната сотня.<br />

За участието си с различни прояви в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и Садово общо 167 габровци са отличени по храброст и наградени с ордени, 20 души габровци са наградени със сребърен медал. По повод 45-ата годишнина от началото на войната и като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение, на 12 септември 1922 г. общинският съвет на Габрово провъзгласява за почетни граждани на града 522 живи тогава поборници и опълченци от 1-ва до 10-та дружина и конната сотня.<br />

== Нова гражданска администрация ==

Важен момент в летописа на Габрово през този период е изграждането на нова гражданска администрация. Опитът в организирането на общинско управление отпреди Освобождението се използва при новите условия на възстановената българска държава. Организацията на живота в града се поема от изградената временна управителна комисия, в състава на която влизат представители на различни социални прослойки – учителите Райчо Каролев и Андрей Манолов, доктор Алекси Христов, търговците Станчо Цонев и Ив. К. Калпазанов. С пристигането на руските войски временната комисия е заменена от граждански комитет, който просъществува само няколко дни поради провеждането на избори за градски и окръжен управителен съвет. След изтеглянето на руските войски на юг от Балкана, задачите, пряко свързани с водените военни действия в габровския район, отпадат.

== Източници ==

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 38]<br />

Руско-турска война (1877-1878) - История на версиите