Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | {{Свод}} |- | {{Личности | 17 септември 1887, Габрово | 31 март 1942, София | писател }} |- | {{Банери}} |} '''Симеон Андреев е писател и изследовател на Васил Априлов.''' == Биография == Си...“

2023-01-18T12:21:25Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | {{Свод}} |- | {{Личности | 17 септември 1887, Габрово | 31 март 1942, София | писател }} |- | {{Банери}} |} '''Симеон Андреев е писател и изследовател на Васил Априлов.''' == Биография == Си...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| {{Личности | 17 септември 1887, Габрово | 31 март 1942, София | писател }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Симеон Андреев е писател и изследовател на Васил Априлов.'''

== Биография ==

Симеон Андреев Денев Чомпов (17 септември 1887, Габрово — 31 март 1942, София) — български писател. Основно образование получава в родния си град, средно — в АГ (до IV клас) и в Търновската гимназия. Известно време следва литература в Русия. През 1911 става репортер на в. „Воля“ в София. Участва в Балканската война (1912—1913) като доброволец в Македоно-одринското опълчение и в Първата световна война — до края й (1918) е на фронта, сътрудничи на военни издания. От 1920 е библиотекар в Народния театър в София, след това — пазител в Народната библиотека (1921—1923), редактор във вестниците „Свободна реч“ и „Сговор“, преводач.

== Литературна и преводаческа дейност ==

Печата за пръв път през 1907; сътрудничи на периодиката с разкази, стихотворения, приказки, статии, рецензии и др. Пише предимно за деца, с чувство за хумор, с точен и изразителен език. Сюжетите му са битово-социални и исторически, включително и от миналото на Габрово. Рисува образи на трудови хора, на любознателни, умни, енергични деца, които се стремят да опознават природата, да овладяват науката. В най-голямата си творба — „Еснафи“ (замислена като трилогия), цели да разкрие възникването, разцвета и залеза на еснафството. Излиза само първата част — романът „Изгрев“ (1940), в който е проследена борбата между чорбаджии и еснафи през първата половина на ХIХ в. Наред с положителните оценки за книгата критиката отбелязва мудност на действието, резултат от многословни разсъждения, етнографизъм и илюстративност на описанията. Андреев превежда произведения от Майн Рид (25 тома), С. Томпсън (7 тома от книгите му за юноши), Ф. М. Достоевски („Братя Карамазови“, заедно с Димитър Подвързачов), Н. В. Гогол („Записки на един луд“), А. С. Пушкин („Капитанска дъщеря“), М. де Сервантес („Дон Кихот“), разкази от Л. Н. Толстой.

== Изследвания за Васил Априлов ==

Андреев е редактор на изданието „В. Е. Априлов. Извадки от съчиненията му и писма“ (б. г.), в което са поместени: „Васил Априлов“ — биографични бележки от Андреев, пълният текст на Българските книжници и Мисли, откъси от Денница, Допълнение, Заветът, писма до Неофит Рилски (от 27 ноември 1837, 20 юли 1838 и 30 юли 1838), Вълко Чалъков (от 24 ноември 1839), Райно Попович (от 20 октомври 1840) и библиография (от и за Априлов, до 1940).

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 24-25<br />

Богданов, Ив. Симеон Андреев. — В кн. му: Кратка история на българската литература. 2. С., 1970, с. 438—439.

Симеон Андреев - История на версиите