Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | {{Свод}} |- | Стефан Бончев. Изображение: Божидар Маврудчиев. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005). С., БГД, 2005 |- | {{Личности | 17 януа...“

2023-01-18T12:33:08Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | {{Свод}} |- | frame|Стефан Бончев. Изображение: Божидар Маврудчиев. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005). С., БГД, 2005 |- | {{Личности | 17 януа...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| [[Файл:Stefan-bonchev.jpg|frame|Стефан Бончев. Изображение: Божидар Маврудчиев. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005). С., БГД, 2005 ]]
|-
| {{Личности | 17 януари 1870, Габрово | 21 февруари 1947, София | геолог, основоположник на тектонските изследвания в България, съосновател на Българското геологическо дружество }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Български геолог, родом от Габрово. Съосновател (1925), председател (1937) и почетен председател на Българското геологическо дружество.'''

== Ранни години в Габрово ==

Стефан Бончев (Стефан Бончев Иванов) (17 януари 1870, Габрово — 21 февруари 1947, София) — български геолог, основоположник на тектонските изследвания в България. Баща на Еким Бончев. Като ученик в VI клас в [[Национална Априловска гимназия|Габровската гимназия]] за участие в ученическия бунт на 21 януари 1888 е арестуван, откаран в казармите в Търново и впоследствие изключен от училището; дипломира се в Търновската гимназия (1889). В публикацията си „Спомени“ (Юбилеен сборник по отпразнуване 50-годишнината от І-ия випуск на Габровската Априловска гимназия. Габрово, 1925, с. 84—86) разказва за своите ученически години в Габрово и за някои от учителите си — Тр. Китанчев (по история), който го направил патриот, Ст. Кънев (по закон божи), който го довел до „религиозен скептицизъм“, и Васил Карагьозов (по дескриптивна геометрия) — истински педагог и човек. С признателност Бончев пише, че в Габровската гимназия е получил „най-голямата част“ от средното си образование и там се е „напластил най-много материал“ за оформяне на характера му.

== Един от първите български геолози ==

През 1894 Бончев завършва естествени науки в Женева. Става директор на петокласното училище в Хасково. Съставя геоложка карта на северните родопски склонове и на Хасково, за която получава сребърен медал на Пловдивското изложение (1892) и стипендия за специализация в чужбина — по тектоника в Цюрих (1892—1893) и по палеонтология в Мюнхен (1893—1896), където защитава докторска дисертация; доктор на философските науки на Мюнхенския университет (1896). Кандидатурата му за асистент в Софийския университет не е одобрена. Учителства в Пловдив (1896—1898) и в прогимназия в София (1899—1922). Проучва Западна Стара планина, картира големи площи от Източна Сърбия. Издава „Геология на Западния Балкан“ (2 ч.; 1906—1910) и други трудове. Професор (1923) и ръководител на Катедрата по геология и палеонтология в Софийския университет (1923—1840). Съосновател (1925), председател (1937) и почетен председател на Българското геологическо дружество. Редактира и със свои средства издава сп. „Геология на Балканите“ (1934—1940). Пише нови трудове по геология на България и съставя много геоложки карти, печата много научнопопулярни статии. Създава българска геоложка школа, която развива геологопроучването в България; към Дирекцията за природни богатства е формирана геоложка група, чиято работа получава високо обществено признание.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 80<br />

Ш а н о в а, Б. Проф. д-р Стефан Бончев. — В: Светилник, с. 197—199.

Стефан Бончев - История на версиите