Admin: Нова страница: „Категория:ГабровоКатегория:Габрово 1878-1944Категория:Индустриалците на Габрово {| align=right |- | Индустриалецът Христо Бобчев. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 |- | {{Банери}} |} '''Христо Рачов БОБЧЕВ (1834 г., с. Стомонеци,...“

2023-01-18T12:59:57Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Индустриалците на Габрово {| align=right |- | frame|Индустриалецът Христо Бобчев. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 |- | {{Банери}} |} '''Христо Рачов БОБЧЕВ (1834 г., с. Стомонеци,...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Индустриалците на Габрово]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Hristo-bobchev.jpg|frame|Индустриалецът Христо Бобчев. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Христо Рачов БОБЧЕВ (1834 г., с. Стомонеци, Габровско – 1 септември 1911 г., Габрово) е гайтанджия, индустриалец и дарител. Създател на втората габровска фабрика "Александър"'''

== Началото. Занаятчия през Възраждането ==

12-годишният юноша е заведен от баща си в Габрово, където е настанен за слуга при Георги Хесапчиев с условие да посещава училище. Година по-късно се обучава само на занаят в гайтанджийницата му, като същевременно работи и при други гайтанджии. През 60-те години на ХIХ век е сред чаркчиите в Габрово, които произвеждат гайтани с помощта на един майстор-надничар, с 1-2 калфи и чираци. Като представител на Кирчо махала се подписва под Прошение до Великия везир от 30 декември 1875 г., инициирано от габровски чорбаджии, занаятчии и търговци, чрез което се настоява за самостоятелно просветно, църковно и стопанско развитие на българското общество.

== Втората габровска фабрика ==

Създател на втората габровска текстилна фабрика „Александър I” (1884 г.), която работи с английски машини и камгарни прежди. Основава и развива фабриката в съдружие с братята Стефан, Иван и Цанко П. Хаджистойчеви, Велчо Е. Рашеев, Хр. Гъдев, Ст. П. Недев, Ст. Медарев. За да закупи и снабди фабриката с английски машини, той предприема пътуване до Англия, без да знае чужди езици. Пътува от Габрово през Виена чрез посредничеството на българина Сава Паница. След това продължава към Париж, Лондон и Манчестър, за да се срещне с комисионера Васил М. Вълчев. След 1891 г. се оттегля от управлението, което е поето от сина му Рачо.

В къщата му отсядат и получават гостоприемство княз Александър I Батенберг, княз Фердинанд и граф Игнатиев. На 8 септември 1885 г. на път от Търново за Пловдив, придружен от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя Петко Каравелов, българският княз, който е определен за ръководител на Съединисткото движение, отсяда в Бобчевата къща.
На 3 август 1887 г. Габрово е посетено от княз Фердинанд, който също получава приема на габровеца. През 1902 г. в къщата му пренощува и граф Николай П. Игнатиев, преминал през Габрово по повод тържествата за 25-годишнината от Шипченските боеве.

== Дарителство ==

Един от дарителите за строежа на театрално-библиотечната сграда. Дарява средства и за съграждане на чешми в селата Стомонеци, Зелено дърво, Недевци. През 1911 г. предоставя на храм „Успение Богородично” в Габрово комплект свещенически дрехи на стойност 220 лв.

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 151]<br />
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 237]

=== Литература ===

''Книга на габровската индустрия. София, 1934, с. 39; Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, ИК „Колонел”, 2001, с. 55; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Първа част. Габрово, Рекламно-издателска къща „Партньор – М”, 2004, с. 65.''

Христо Бобчев - История на версиите