Преглед на кода на Иван Гюзелев

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Ivan-giuzelev.jpg|frame|Иван Гюзелев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940 ]]
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Иван Недев ГЮЗЕЛЕВ (24 юни 1844, Габрово - 6 октомври 1916, София) е просветен деец, учен (физик, математик и философ), общественик и политик.'''
== Първи български учител специалист по физика ==

През есента на 1860 г. се записва да учи в Одеса и завършва Херсонската духовна семинария, а през 1871 г. и Физико-математическия факултет на Новорусийския университет като един от Априловите стипендианти.

Завръща се в Габрово и започва да учителства в Габровското класно училище, където обзавежда първия физически кабинет. Той е първият български учител специалист по физика.<br />
 
Заедно с Райчо Каролев и Петър Генчев изработват първата програма за седмокласно обучение, като реорганизират училището по образец на руските средни учебни заведения. По негов почин към габровското читалище се създават народен университет и театрална трупа. По време на Априлското въстание (1876 г.) заедно с други учители - руски възпитаници е заподозрян в участие по подготовката му. През м. май е арестуван и откаран в Търновския затвор, където престоява около месец. 

== Дейност след Освобождението ==

След Освобождението се включва в реорганизацията на учебното дело в България като търновски окръжен инспектор (1878 г.), пръв пълномощник (чиновник за особени поръчки) на Марин Дринов (завеждащ Отдела за просвещение и духовни дела), като началник на отделение в Отдела за народното просвещение и духовни дела (1878-1879 г.).<br />

Иван Гюзелев е депутат (по избор) и секретар на Учредителното събрание от 1879 г., министър на народното просвещение (май-ноември 1880 г.), председател на Върховната сметна палата (1880-1894 г.). Спомагателен (1868 г.), дописен (1875 г.) и действителен (1884 г.) член на Българската академия на науките. 

== Творчество ==

Автор на учебници и математически съчинения – „Кратка елементарна геометрия (1873 г.), „Ръководство към физиката” (1874 г.), „Елементарна аритметика” и „Начална алгебра” (1893 г.), „Основите на геометрията” (1894 г.) и др. Удостоен с ордените: „Св. Александър” – V степен (1888 г.), IV степен (1889 г.), III степен (1900 г.) и др.

== Признание ==
Природоматематическата гимназия, разположена в квартал Радичевец в Габрово, носи името на акад. Иван Гюзелев.

=== Източници ===

[https://gabrovomuseum.bg/knigi-za-gabrovo/ Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. Ред. Момчил Цонев. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 157]<br />[https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/ Цонева, Д., Цонев, М. Кварталите на Габрово. Част 2. София, Фондация за българска литература, 2023, с. 202]

Арменски, Ст. Иван Гюзелев. – Огнище на духовната мощ на българина. София, Отечествен фронт, 1973, с. 150-158; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 180-181.