Маркотея

От Gabrovowiki
Версия от 11:10, 18 януари 2023 на Admin (беседа | приноси) (Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Квартали {| align=right |- | {{Банери}} |} '''Квартал на Габрово, разположен от Шиваров мост на юг по поречието на р. Паничарка до бившия градски басейн и колодрума.''' == Възникване и ранно развитие == До края на 19 век районът е зает о...“)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Квартал на Габрово, разположен от Шиваров мост на юг по поречието на р. Паничарка до бившия градски басейн и колодрума.

Възникване и ранно развитие

До края на 19 век районът е зает от пасища, ливади, ниви и градини. Името Маркотея е местностно название с вероятен гръцки произход. Свързва се с пасище, намиращо се югоизточно на склона срещу днешната фирма “Мак”. Предполагаемата му етимология е от лично име Маркотей.

През 19 век Маркотея е едно от сборните места на габровските кърджии, тръгнали за Узунджовския, Неврокопския и Сливенския панаири.

На 30 април 1876 г. в м. Михалевото (пасища и ниви в участъка на дн. стадион “Хр. Ботев” и пътя за Бакойци) Габровският революционен комитет провежда последното си събрание. На него е решено денят за обявяване на Априлското въстание в Габрово да бъде 1 май.

Индустриално развитие

В м. Клисурата братя Цоньо и Кольо Конкилеви предприемат през 1931 г. строеж на фабрика за памучни прежди. Впоследствие е преобразувана в акционерно дружество “Балкан” – памучна предачница.

През 1936 г. Димитър Пенчев строи памукопредачница (след национализацията фабрика “В. Коларов”), пусната в действие през август 1937 г.

В началото на 30-те години вълненотекстилната промишленост се увеличава с още едно предприятие, собственост на събирателно дружество “Братя Петър Хаджистойчеви”.

Нова камгарна предачница е построена през 1942 г. в м. Михалевото от Стефан Гатев. След национализацията в сградата на фабриката е настанена нова памукотъкачница като цех на ДИП “В. Коларов”.

В квартала се намират цеховете на един от най-големите текстилни комбинати в страната – „Васил Коларов“.

Към края на 1951 г. фабрика “Буря” функционира като предприятие със смесено производство, което разполага с предачница и цех за трикотаж. В периода 1966-1970 г. към разрастналото се в завод предприятие влизат в експлоатация цехове за апретура и конфекция.

Спорт

Върху дарено от Общината място (дн. завод “Буря”) през 1906 г. габровското колоездачно дружество започва изграждане на колодрум. Виражите му са оформени от насипана и утъпкана глина.

На 23 септември 1955 г. е открит спортен стадион “Хр. Ботев” с 13 хиляди зрителски места и четири игрища. През 1965 г. започва строителство и на нов колодрум. За нуждите на целия град през м. юни 1957 г. в квартала е пуснат в действие плувен комплекс.

Обществено развитие

Като жилищен квартал Маркотея започва да се оформя през втората половина на 40-те години на 20 век, когато се полага началото на изграждане на работническо селище.

През 1959 г. тук се строи сградата на предприятието “Водоснабдяване и канализация”. За кратко време от 1954 до 1964 г. служба “Противопожарна охрана” използва за база сгради на памукопредачница “Балкан”.

През ноември 1958 г. отваря врати шестото поред за Габрово основно училище (днешното училище “Иван Вазов”).

Елемент от благоустрояването на кв. Маркотея е оформянето срещу завод “Буря” на голям парк със зоокът, скулптори и малка езеро. Открит през 1962 г., той е разположен върху площ от 60 дка.

През 1972 г. е изградена и поликлиниката.

В края на 50-те години на 20 в. в системата на туристическите обекти в България е включена откритата в къщата на семейство Палаузови музейна сбирка. През 1970 г. тя е допълнена и от специално уредена експозиция, част от структурата на Исторически музей.

Източници

Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008

Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 66-69.