Преглед на кода на Роже Бернар

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Негабровци с принос към Габрово]] 
{| align=right 
|-
|  {{Свод}}
|-
| [[Файл:Roger-bernard.jpg|frame|Роже Бернар. Изображение: wikipedia.org, knizhen-pazar.net ]]
|-
| {{Личности | 5 август 1908, Валанс, Франция | 11 април 1997, Париж | френски филолог българист, изследовател на В. Априлов и Габровското училище }}
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Роже Бернар е френски българист. В лекциите си в Сорбоната изтъква заслугите на Васил Априлов за създаването на Габровското училище, което се превръща в „център на българската култура и език“, става „модел на много други български училища“ и „нанася сериозен удар върху елинизма“.'''

== Биография ==

Роже Бернар (Roger Bernard) (5 август 1908, Валанс, Франция — 11 април 1997, Париж) — френски филолог българист. Завършва лицея в родния си град (1926), от 1929 учи в Екол нормал супериор с основни специалности френски, гръцки и латински език. От 1930 изучава и славянски езици, главно български и руски. Дипломира се в Националното училище за живи източни езици (1931), в което завършва и българска филология (1934). С конкурс получава научната степен агреже по френски, гръцки и латински език, които преподава в гр. Амиен (1933—1936) и в Париж (1936). Ръководител на Катедрата по български език и българска литература в Националния институт за източници езици и цивилизации в Париж (от 1947), член на ръководството на Института по славистика (1948), преподавател по старобългарски език и старобългарска литература в Сорбоната (от 1963). Доктор на филологическите науки (1970).

== Българистични изследвания ==

Бернар е един от най-добрите познавачи на българския книжовен език и на неговата диалектна лексика. Научните му трудове са в областта на българската етимология (произхода на редки книжовни и диалектни думи), фонетика и морфология. Особено внимание отделя на Кирило-Методиевото дело и на неговото развитие в творчеството на старобългарските писатели; в доклади на научни форуми, в статии за широка публика и за крупни френски енциклопедии популяризира приноса на България в духовния живот на Европа. Редовно публикува информации за постиженията на българското литературознание, фолклористика, етнография, езикознание. Преводите му на френски език на „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак, на творби от Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев са образци на преводаческото изкуство. Учител е на видни западни българисти, сред които е Р. Пикио. През 1992 Бернар споделя: „Осъществих мечтата на живота си, която беше да го отдам на един народ, който обичам — българския народ“. Кавалер на Почетния легион (1964) и други високи френски отличия. Чуждестранен член на БАН (1961). Ордени „Кирил и Методий“ I степен (1963, 1970), „Мадарски конник“ (1989). Международна награда „Братя Кирил и Методий“ (1971). Почетен доктор на Софийския университет (1997).

== Изследвания за Васил Априлов и Габровското училище ==

Бернар цени високо делото на [[Васил Априлов]]. В лекциите си в Сорбоната изтъква заслугите му за създаването на Габровското училище, което се превръща в „център на българската култура и език“, става „модел на много други български училища“ и „нанася сериозен удар върху елинизма“. За Бернар Априлов е „не само филантроп и благодетел на своята страна, но също така учен и голям филолог, добре осведомен за лингвистичните изследвания през съвременната му епоха [...] с изключително остър лингвистичен усет, който го издига над съвременниците му, а становищата, които заема по някои езикови въпроси, и днес учудват със своята точност и актуалност“. Бернар подчертава, че Априлов успява да защити „един литературен български език, разкрепостен от църковнославянския и основан на народните говори от Източна България“ (Цит. по: Денница [Юбилеен вестник]. Габрово, декември 1989, с. 11). При пребиваването си в България през 1979 той не успява да осъществи желанието си да посети Априловската гимназия, за което впоследствие многократно изказва съжаление. На поздравление от в. „За буквите“ по случай 80-годишнината си в писмо до главния му редактор от 25 септември 1988 отговаря: „Не зная дали заслужавам Вашите похвали. Но мога да кажа като Васил Априлов, този толкова симпатичен възрожденец, който беше от Габрово като Вас и, въпреки легендите за скъперничеството на габровците, много щедър: Feci quod potui. Faciant meliora potentes“ (Пак там).

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 62<br />

Бернар, Р. — В: Кирило-Методиевска енциклопедия. 1, 1985, с. 171—173. К о л е в, Н. Т.: 1) Българистични изследвания в чест на проф. Роже Бернар. — Лит. мисъл, 1990, № 1, с. 165—169; 2) Проф. д-р Роже Бернар: „България е моето второ отечество“. — Език и литература, 1994, № 1, с. 127—132. Т о д о р о в, Т. Ат. Сто години от рождението на проф. Роже Бернар: живот, посветен на България. — Българистика, 2008, № 16, с. 77—83.