Лъката
 Изглед към квартал Лъката със Спортната зала и блок "Дунав". Изображение: Gabrovowiki.com | ||
|
Квартал на Габрово, разположен на север от моста “Игото” по десния бряг на р. Янтра.
Възникване и ранно развитие
Името му е формирано от географския термин “лъка” – място, покрай което се извива река, най-често влажно и с добра паша. Заселването на района е възможно, когато тесният проход между м. Камъка и р. Янтра става достъпен за кола – тогава пътят вместо да се качва нависоко тръгва през Лъката.
В началото на 18 век е вече гъсто населена.
През 19 век заедно с “Табаците” (днешната ул. “Брянска”) Лъката е наричана и фигурира в данъчните регистри като “Ени махле” (Нова махала).
Поради преминаването на Орловския полк на руските освободителни войски през Лъката през 1877 г., основната улица на квартала е именувана “Орловска”.
Училища
Лъчанското училище е сред първите открити в селището ни махленски училища. То е отворено в къщата на свещеник Ст. Проданов през 1859 г. по инициатива на табашкия еснаф в Габрово. Преди него до 1820 г. в Лъката съществува частното училище на Кольо Фенера. На мястото на старата училищна сграда през 1891 г. е построено т.нар. Доротеево училище. В 1908 г. по решение на училищното настоятелство е преименувано в “Пенчо Ралчев”- по името на габровски търговец, дарил за учебното дело в Габрово 100 дуката ( австрийски жълтици). Наследник на училище “Пенчо Ралчев” е днешното средно общообразователно училище “Райчо Каролев”, което е завършено и отваря врати през 1976 г.
Благоустрояване. Обществено развитие
След 1879 г. в хаджи Панчевата къща в Лъката се урежда държавна околийска болница. Тя е използвана до първите години от последното десетилетие на 19 век, когато се строи специална болнична сграда на Баждар.
В началото на 20 век по ул. “Орловска” има десетина странноприемници. Там, където се вливат улиците “Шипка” и “Орловска” се издигал най-големият хан в града – на Христо Спасов, търговец на кожи и коприна.
На 2 ноември 1923 г. в Габрово е образуван, като кооперативно сдружение, Воден синдикат “Грамадата”. На 16 януари 1927 г. е открита и електрическа централа “Грамадата”. Тя е построена по проект и под ръководството на арх. Никола Гръблев в самото начало на ул. „Орловска“. В близост до централата през 1930 г. габровци строят на ул. “Орловска” градска баня.
Спорт
Със съдействието на младежите в квартала през 1928 г. е създаден спортен клуб “Лъв”. Под това име той просъществува до 1932 г., когато е преименуван на “Орловец“. През 1954 г. действащият дотогава, като самостоятелна спортна организация, клуб се слива с “Чардафон”.
От 70-те години на 20 век в спортния живот на квартала и Габрово се появява нов спортен обект – зала “Орловец”, строителството на която започва през 1971 г. Пробно начало на функционирането й се поставя на 5 май 1991 г. с международния турнир по хандбал за жени с участието на България, Румъния, Македония и Турция. Месец ноември с.г. спортната зала влиза в редовна експлоатация.
Стопанско развитие през Възраждането
Като най-старата табашка махала, в Лъката са съсредоточени значителна част от табаханите (работилниците) на старите габровски кожари. Обусловено от кожарството и развито през 19 в. е и чехларството. В градините по десния бряг на р. Янтра (сега района около Падалския мост и жилищните блокове “Арда”, “Ропотамо” и “Камчия”) се намират и две от трите салхани, действащи в Габрово през първата половина на 19 век.
Индустриално развитие
Индустриалният облик на Лъката се определя от няколкото кожарски фабрики – на Никола Гутев, Христо Влаев Марокинджиев, Георги Плачков, фабрика “Прогрес” за обуща, вълненотекстилната фабрика на Георги Кулев и фабриката за памучен текстил “Задруга”.
Един от основоположниците на фабричното кожарско производство в Габрово е Никола Гутев. Създадената през 1858 г. табахана (на мястото на градската баня) е постепенно разширена. През 1901 г. тя е преобразувана в Събиратерно дружество “Н. Гутев и синове”. През 1875 г. своя работилница открива и Хр. Влаев. Започнал най-напред с производството на мешини (обработена овча кожа), впоследствие той обработва телешки и кози кожи на сантрач и марокин (по-фини лицеви кожи, от името на които се формира фамилията Марокинджиеви). След 1887 г. закупува по-голяма и по-удобна работилница. В производството й въвежда нови видове кожи - чер юфт и бланк. След 1892 г. вече е утвърден сред първите габровски кожари, превърнали производството от ръчно-еснафско в механизирано фабрично след въвеждане на първата кожарска машина - цепеначка.
Източници
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 60-65