Симеон Андреев
| ||||||
| ||||||
|
Симеон Андреев е писател и изследовател на Васил Априлов.
Биография
Симеон Андреев Денев Чомпов (17 септември 1887, Габрово — 31 март 1942, София) — български писател. Основно образование получава в родния си град, средно — в АГ (до IV клас) и в Търновската гимназия. Известно време следва литература в Русия. През 1911 става репортер на в. „Воля“ в София. Участва в Балканската война (1912—1913) като доброволец в Македоно-одринското опълчение и в Първата световна война — до края й (1918) е на фронта, сътрудничи на военни издания. От 1920 е библиотекар в Народния театър в София, след това — пазител в Народната библиотека (1921—1923), редактор във вестниците „Свободна реч“ и „Сговор“, преводач.
Литературна и преводаческа дейност
Печата за пръв път през 1907; сътрудничи на периодиката с разкази, стихотворения, приказки, статии, рецензии и др. Пише предимно за деца, с чувство за хумор, с точен и изразителен език. Сюжетите му са битово-социални и исторически, включително и от миналото на Габрово. Рисува образи на трудови хора, на любознателни, умни, енергични деца, които се стремят да опознават природата, да овладяват науката. В най-голямата си творба — „Еснафи“ (замислена като трилогия), цели да разкрие възникването, разцвета и залеза на еснафството. Излиза само първата част — романът „Изгрев“ (1940), в който е проследена борбата между чорбаджии и еснафи през първата половина на ХIХ в. Наред с положителните оценки за книгата критиката отбелязва мудност на действието, резултат от многословни разсъждения, етнографизъм и илюстративност на описанията. Андреев превежда произведения от Майн Рид (25 тома), С. Томпсън (7 тома от книгите му за юноши), Ф. М. Достоевски („Братя Карамазови“, заедно с Димитър Подвързачов), Н. В. Гогол („Записки на един луд“), А. С. Пушкин („Капитанска дъщеря“), М. де Сервантес („Дон Кихот“), разкази от Л. Н. Толстой.
Изследвания за Васил Априлов
Андреев е редактор на изданието „В. Е. Априлов. Извадки от съчиненията му и писма“ (б. г.), в което са поместени: „Васил Априлов“ — биографични бележки от Андреев, пълният текст на Българските книжници и Мисли, откъси от Денница, Допълнение, Заветът, писма до Неофит Рилски (от 27 ноември 1837, 20 юли 1838 и 30 юли 1838), Вълко Чалъков (от 24 ноември 1839), Райно Попович (от 20 октомври 1840) и библиография (от и за Априлов, до 1940).
Източници
Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 24-25
Богданов, Ив. Симеон Андреев. — В кн. му: Кратка история на българската литература. 2. С., 1970, с. 438—439.