Симеон Андреев

От Gabrovowiki
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Обща информация
Роден 17 септември 1887, Габрово
Починал 31 март 1942, София
Дейност писател
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Симеон Андреев е писател и изследовател на Васил Априлов.

Биография

Симеон Андреев Денев Чомпов (17 септември 1887, Габрово — 31 март 1942, София) — български писател. Основно образование получава в родния си град, средно — в АГ (до IV клас) и в Търновската гимназия. Известно време следва литература в Русия. През 1911 става репортер на в. „Воля“ в София. Участва в Балканската война (1912—1913) като доброволец в Македоно-одринското опълчение и в Първата световна война — до края й (1918) е на фронта, сътрудничи на военни издания. От 1920 е библиотекар в Народния театър в София, след това — пазител в Народната библиотека (1921—1923), редактор във вестниците „Свободна реч“ и „Сговор“, преводач.

Литературна и преводаческа дейност

Печата за пръв път през 1907; сътрудничи на периодиката с разкази, стихотворения, приказки, статии, рецензии и др. Пише предимно за деца, с чувство за хумор, с точен и изразителен език. Сюжетите му са битово-социални и исторически, включително и от миналото на Габрово. Рисува образи на трудови хора, на любознателни, умни, енергични деца, които се стремят да опознават природата, да овладяват науката. В най-голямата си творба — „Еснафи“ (замислена като трилогия), цели да разкрие възникването, разцвета и залеза на еснафството. Излиза само първата част — романът „Изгрев“ (1940), в който е проследена борбата между чорбаджии и еснафи през първата половина на ХIХ в. Наред с положителните оценки за книгата критиката отбелязва мудност на действието, резултат от многословни разсъждения, етнографизъм и илюстративност на описанията. Андреев превежда произведения от Майн Рид (25 тома), С. Томпсън (7 тома от книгите му за юноши), Ф. М. Достоевски („Братя Карамазови“, заедно с Димитър Подвързачов), Н. В. Гогол („Записки на един луд“), А. С. Пушкин („Капитанска дъщеря“), М. де Сервантес („Дон Кихот“), разкази от Л. Н. Толстой.

Изследвания за Васил Априлов

Андреев е редактор на изданието „В. Е. Априлов. Извадки от съчиненията му и писма“ (б. г.), в което са поместени: „Васил Априлов“ — биографични бележки от Андреев, пълният текст на Българските книжници и Мисли, откъси от Денница, Допълнение, Заветът, писма до Неофит Рилски (от 27 ноември 1837, 20 юли 1838 и 30 юли 1838), Вълко Чалъков (от 24 ноември 1839), Райно Попович (от 20 октомври 1840) и библиография (от и за Априлов, до 1940).

Източници

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 24-25

Богданов, Ив. Симеон Андреев. — В кн. му: Кратка история на българската литература. 2. С., 1970, с. 438—439.