Байо Баев

От Gabrovowiki
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Обща информация
Роден 17 ноември 1902, колиби Брънеците, Габровско
Починал 29 юни 1970, София
Дейност лекар хирург, общественик
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Байо Баев е професор в Катедрата по болнична хирургия при Висшия медицински институт в София. Проучва клиниката и диагностиката на рака.

Биография преди 1944 г.

Байо Стойнов Баев (17 ноември 1902, колиби Брънеците, Габровско — 29 юни 1970, София) — български лекар хирург, общественик. Завършва Априловската гимназия (1922). Като ученик става член на Комунистическия младежки съюз, а през 1925 — на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Завършва медицина в София (1931). Като лекар в с. Садовец, Луковитско, развива просветна дейност в местното читалище и в масовите организации. През 1937 е уволнен, през 1938 се установява в София. Понеже не го приемат на държавна работа, постъпва като „доброволен лекар“ (без заплата) на специализация в Майчин дом, а от 1941 — в Първа университетска хирургическа клиника. Включва се в работата на Българската работническа партия. Секретар е на Софийския клон на Българския лекарски съюз (1939—1944), участва в антифашистката съпротива и в Отечествената война на България (1944—1945). През периода 1925—1944 е преследван, арестуван, обвиняван по Закона за защита на държавата, интерниран.

Биография след 1944 г.

След войната е старши лекар в болницата „Червен кръст“, главен асистент (1949—1954), доцент и професор (от 1962) в Катедрата по болнична хирургия при Висшия медицински институт в София. Проучва клиниката и диагностиката на рака. Автор или съавтор на повече от 70 научни труда, включително на две ръководства по хирургия и две монографии.

Орден „Кирил и Методий“ I степен и други отличия.

Източници

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 52
Огнище на духовната мощ на българите. Съставители Койчо Митев и Иван Савеков. С., 1972, с. 273—278.