Бичкиня

От Gabrovowiki
Бичкиня и фабриката на Иван К. Калпазанов. Изображение: Facebook страница "Габрово - живият град"
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Квартал на Габрово, разположен в югоизточната част на града по поречието на р. Янтра и притока й Жълтешка река. Предишно име – Палаузово. Селището е обявено за квартал през декември 1955 г.

Възникване и имена

Селището е създадено по-късно спрямо околните Негенци, Илевци, Мързени, Кряковци и Бараели.

Първоначално селището се намира в пространството между р. Янтра при училище „Христо Ботев“ и склоновете на хълма към Киселчова могила. Около началото на 19 век селището се премества при стара бичкиджийница (ръчна стружня, дъскорезница), откъдето получава и наименованието си – Бичкийня.

С държавен указ от 2 август 1950 г. е преименувано на Палаузово по името на Николай Степанович (Стефанов) Палаузов – възрожденски деец, дарител и радетел за българско образование, основател и попечител на Габровското училище (1835 г.). Началото на 90-те години е възвърнато старото му име.

Индустриално развитие

Първата вълнено-предачна фабрика в Габрово, с която се поставя началото на съвременната текстилна индустрия, е построена в Бичкинята. За място на изграждането й е избран красив завой на р.Янтра. Фабриката на Иван Колчев Калпазанов е тържествено открита на 13 и 14 ноември 1882 г.

От занаятчийско-търговско средище през 19 век, Бичкинята се издига до селище със значимо присъствие на фабричната индустрия. През втората половина на 30-те години на 20 век на територията му има три фабрики за прежди и вълнени платове, фабрика за трикотаж, чорапена фабрика, фабрика за машинни части и пили, кожарска, три памукотъкачни, фабрика за токове на обувки и погребални украшения, за клечки на обуща, валцова мелница, две железарни, 50 занаятчийски работилници, 45 търговски дюкяна.

Съвременният индустриален облик на кв. Бичкиня се определя от инструментален завод “Болшевик” (днес фирма “Инструмент”), технологичен комбинат за преработка на пластмаси “Капитан дядо Никола” и предприятието “Промишлена електроника”.

Култура

Училища

През 1862 г. даскал Пенчо Гърбата открива първото училище в Бичкинята. Едва през 1890 г. общинското управление организира строеж на специална училищна сграда.

През 20-те години на 20 век се строи ново училище, открито на 4 декември 1927 г. Името “Христо Ботев” е дадено на училището по инициативата на кмета Ангел Ив. Анев през 1936 г. Сегашното триетажно училище е построено 1964 г., а в средата на 90-те години на 20 век е завършено разширението на северното му крило след събаряне на старата училищна сграда.

Църква

Изграждането на църквата “Свети Иван Рилски” започва през 1900 г., а две години по-късно е осветена от Търновския митрополит Климент. За първи свещеник е назначен Константин Ив. Саков.

Читалище

През 1923 г. е открито читалище, което първоначално използва за своята дейност училищните коридори и класни стаи, впоследствие е преотстъпен специално обособеният училищен салон.

Архитектура

Изграждането на Бичкинския мост (1862 г. ) от майстор Минчо Стоянов от с. Янковци, Габровско (ученик на Уста Кольо Фичето), подобрява съобщителните връзки, създава условия за разрастване на селището от двата бряга на Янтра.

Промени в благоустройствения план на Бичкинята настъпват с откриването на пощенски клон през май 1946 г., на първата целодневна детска градина през 1949 г., с изграждането на хотел “Бузлуджа” през 1961 г., на парк-игрище “Бумовото”, на жилищните комплекси “Хемус” и “Седянкова ливада”.

Известни личности от Бичкинята

От квартал Бичкинята са Иван Йовев Гарибалдето, участник в отрядите на Гарибалди за освобождението на Италия, Николай Савчев Цанков, професор по философия в Лайпцигския университет, цигуларя Минчо Минчев, писателя-драматург Радко Радков, автомобилният състезател Илия Чубриков.

Източници

Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 66

Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 23-28