Борово

Квартал Борово, изглед от Боровския мост. Изображение: Gabrovowiki.com

Квартал на Габрово, разположен по поречието на р. Синкевица, ляв приток на Янтра. Обявен за квартал през септември 1937 г.

Възникване и история

По данни на краеведа Илия Габровски възниква като селище през 1885 г. край кръчма-бакалия на Христо Иванов Бора. Името му произлиза от прякора на първия заселник. Името произлиза и от наличието на боровата гора в района.

Преди заселването им пространствата на местностите са заети още от пасища, ливади, овощни градини. През 18-19 век в района над Боровото габровските грънчари копаят глина. Принудени в началото на 19 век да преместят работилниците си от устието на р. Синкевица (пушекът на пещите им пречи на бубарството, развито особено силно в Габрово в края на 18 век), те се настаняват над Боровото.

С изграждането на Боровския мост след Освобождението, Борово се оформя за кратко време в населено място.

Борово и Априлското въстание

Квартал Борово свързваме с моменти от историята на Априлското въстание в Габровско. На Гергьовден (23 април 1876 г.) в гората на м. Родевото се провежда тайно събрание (Габровското Оборище) на местния революционен комитет. На него Цанко Дюстабанов е посветен в готвеното въстание и избран за войвода на Габровската чета.

Индустриално развитие

В първите десетилетия на 20 век кварталът става средоточие на развитието на текстилната и трикотажна промишленост в Габрово. Първа тук се появява вълненотекстилна фабрика „Троица“ през 1909 г. Край р. Синкевица се изграждат още трикотажна фабрика “Андрей Ковачев”, основана 1910 г., и фабрика “Принц Кирил”- първото в Габрово памучно-текстилно акционерно дружество, формирано 1912 г. След национализацията фабрика „Принц Кирил“ става базисно предприятие на трикотажния завод “Добри Карталов” (днес фирма “Картал”).

През 1920 г. братя Георгиеви създават малка плетачна работилница, която впоследствие произвежда щрайхгарни вълненотрикотажни и камгарни трикотажни артикули.

В 1920 г. Ильо П. Българиев също създава фабрика за вълнен трикотаж. След 1947 г. тя става основополагащо предприятие на завод “Д. Карталов”.

Източници

Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 32-34