Голо Бърдо

Квартал на Габрово, разположен на запад от поречието на р. Янтра, между кварталите Варовник на юг, Падало на изток и Младост на север.

История преди Освобождението

Голото, незаселено възвишение дава името на местността (впоследствие на квартала). Районът е едно от местата, където габровските грънчари копаят глина, а през 19 век е зает от лозя.

Под Голо бърдо води началото си р. Лопушница, приток на р. Росица. По нейно протежение край възвишението минава път, идещ откъм северозапад от Севлиево за през Балкана. По този път през пролетта на 1869 г. Васил Левски преминава, преоблечен като търговски пътник, в посока за Севлиево след пребиваване в Габрово. През декември 1872 г. откъм този път за посещение в Габрово идва Търновският митрополит Иларион Макариополски.

История след Освобождението

След Освобождението нивите на Голо бърдо са засети с ечемик, необходим за изхранване конете на организираната в Габрово пожарна команда. През 1938 г. местната управа предоставя 16 дка общинска мера на спортен клуб “Орловец”. На 1 май 1939 г. тържествено е открито футболно игрище “Орловец” – днешният стадион “Априлов”.

Обособяване като жилищен квартал

Застрояването на Голо бърдо започва след 60-те години на 20 век. Още следващото десетилетие се оформя като един от новите квартали на Габрово. През м. септември 1960 г. в началото на квартала е открит 12-метров обелиск по проект на арх. Васил Тихолов и скулптора Борис Кадийски.

Култура и образование

Необходимостта от училище налага през 1966 г. да се определи площ за неговото изграждане. Днешното училище “Св.св. Кирил и Методий (с предишно име “Ленин”) е открито на 15 септември 1970 г.

Източници

Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 44-45