Илия Кожухаров
|
Илия КОЖУХАРОВ (31 октомври 1893 г., Габрово – 12 юни 1994 г., София) е юрист, кмет на Габрово, министър, общественик.
Ранни години
Роден в семейството на свещеник Иван Ил. Кожухаров. Завършва Априловска гимназия. Учи право в Еск ан Прованс, Франция (1912 г.), но завършва право и държавни науки в Софийския университет (1915 г.). Участва в Балканските войни (1912-1913 г.). През Първата световна война е редник от Шуменския батальон (1915-1916 г.). След завършване на военното училище в София е офицерски кандидат във варненската флотилия и поручик-адютант при артилерийската отбрана на флотата. Кандидат-съдия в Търновския окръжен съд, мирови съдия в Берковица и Габрово (1919-1922 г.).
Кмет на Габрово от 1923 до 1936 г.
Като член на Демократическата партия е издигнат за кмет на Габрово (март 1923 - юни 1932, ноември 1934 – януари 1936 г.) По време на неговите шест мандата управление се извършва най-активното строителство и благоустрояване на града след Освобождението. Построени са Втора прогимназия „Неофит Рилски”, сградата на градското общинско управление, съчетано с Халите, мостът „Игото” с паметника на Рачо Ковача, паметникът на В. Априлов, общинската градска баня, общинската кланица, подпорните стени край р. Янтра, поставено е началото на съвременното водоснабдяване на Габрово и т.н. Отбелязан е 100-годишният юбилей на новобългарското образование в България и създаването на първото светско училище – Габровското. След отказа на Популярна банка да отпусне заем на Общината прави личен заем от 50 хил. лв. за закупуване тръби за изграждане на градския водопровод.
От адвокат до министър
Адвокат в Габрово и София (1932-1934, 1939-1941 г.), главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (октомври 1935 – януари 1938 г.). Министър в две български правителства (55 и 56-то) с министър-председател Георги Кьосеиванов – на правосъдието (21 януари – 13 ноември 1938 г.) и министър на търговията, индустрията и труда (14 ноември 1938 – 23 октомври 1939 г.). През 1941 г. за няколко месеца е назначен за управител на Беломорската област.
Години на изпитания
Продължава адвокатската си практика до 1948 г. От 15 декември 1948 до 30 ноември 1949 г. е на работа при скулптора Кирил Тодоров в София. От 1949 до 1951 г. е изселен с цялото си семейство в гр. Левски, а след това изпратен на принудителен лагер в Белене, в който престоява четири години. От 1954 до 1955 г. работи в строителна секция по транспорта в Русе. От 1956 до 1965 г. е управител на синодалната почивна станция „Момин проход”. Общинският съвет го обявява за почетен гражданин на Габрово на 20 юли 1993 г.
Източници
Изт.: Нанева, Л. За благото на града – десет години на кметското кресло. – В. Габрово Днес, бр. 56, 20 юли 1993 г., с. 5; Радева, В. На обществената работа се отдавах с удоволствие и увлечение. – В. Демокрация, бр. 271, 19 ноември 1993 г., с. 11; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Габрово. Първа част, Габрово, рекламно-издателска къща „Партньор – М”, 2004, с. 126; Цураков, А. Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1879-2005. София, издат. къща „Петър Берон”, 2005, с. 213-214, 219.