Йонковото

Квартал на Габрово, разположен на десния бряг на р. Янтра.

Възникване и ранна история

Обхваща района от Горнокрайски мост на юг по улиците “Николаевска” и “Неофит Рилски”, на изток между ул. “Стефана Богдан Генчева”(бивша “В. Търново”) и “Тотю Иванов”. Произходът на наименованието му се свързва с името на първия заселник. Според легенда Йонко е един от синовете на Рачо Ковача.

Районът се застроява към края на 18 и началото на 19 век. През втората половина на 19 век в долната си част кварталът е вече компактно населен. А горната, която достига до Тригьовото кладенче в м. Касашкото, се заселва след 30-те години на 20 век. Пространството около бившите Боженски воденици е заето от градини и поляни.

В Йонковото се намира и някогашната южна граница на Габрово – укрепено пространство с ограда от цепени дъски, предназначена да пази Габрово от външни нападения откъм Балкана.

Известни личности и фамилии

Фамилиите Арбата, Кожухарови, Каролеви, Новоселови, Хаджидосеви, Рязкови, Бобчеви, Мянкови, Табакови, Милеви и др. са част от развитието на квартала. С квартал Йонковото се свързва къщата на Тотю Иванов (член на Габровския революционен комитет, участник в Априлското въстание като подвойвода на Дюстабановата чета, убит на 28 май 1876 г. край с. Тодорчетата, Габровско). През Освободителната война в къщата отсяда щаба на руската армия. Паметник на културата, известно време в нея е настанена редакцията на литературното издание “Зорница”. На оформеното малко площадно пространство е издигнат през 1971 г. паметник на Тотю Иванов, дело на скулптора Георги Гергов.

Индустриалецът Христо Бобчев

На ъгъла между ул. “Николаевска” и “Неофит Рилски” се намира къщата на индустриалеца Хр. Бобчев. До нея днес се издига бюст-паметник на първия учител на Габровското училище (1835 г.) отец Неофит Рилски. В Бобчевата къща отсяда на 8 септември 1885 г. на път от Търново за Пловдив княз Ал. Батенберг. Той е придружен от председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов. На 3 август 1887 г. Габрово е посетено и от княз Фердинанд, който също получава гостоприемството на габровеца Хр. Бобчев. През 1902 г. в къщата му пренощува граф Игнатиев, радетел активно работил за освобождението на България.

На първия етаж на Бобчевата къща се помещава Българската генерална банка , а от март 1918 г. тя е наета от Индустриална банка “Габрово”.

Индустриално развитие

Втората габровска вълнено-текстилна фабрика “Александър”, основана от Христо Бобчев, е изградена в Йонковото. Наречена на първия български княз Александър, тя е открита тържествено на Димитровден през 1884 г.

През 1905 г. до фабрика “Александър” е открита втора Бобчева фабрика – камгарна предачница (за разлика от “Голяма Бобка”, тя е известна като “Малка Бобка”). В нея работят на съдружеска основа синовете на Хр. Бобчев – Рачо и Никола. Приемник на двете фабрики е създаденият след национализацията ВТК “Г. Генев”.

Източници

Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008
Цонева, Д. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 53-56