Камъка
 Църквата "Свети Йоан Предтеча" на Камъка. Изображение: Gabrovowiki.com | ||
|
Един от най-старите квартали в централната част на Габрово.
Възникване и ранно развитие
Произходът на името му се свързва с каменистия склон, който заема. В турско време махала “Камък” е известна с названието “Таш” ( камънак). Най-ранното писмено споменаване на махалата е от 1799 г. в тефтер на габровския търговец х. Христо Рачков. В данъчни тефтери от 1810-1816 г. Камъка се споменава сред седемте махали, от които е съставено през този период Габрово.
Църквата „Св. Йоан Предтеча“
Каменската църква “Св. Йоан Предтеча” е най-старият запазен архитектурен паметник в Габрово. За времето на нейното изграждане може само да се предполага, тъй като липсват конкретни данни кога е станало това. Най-вероятно да е през 16 век. През 1798 г. след разорението на селото от Капудан Хюсеин църквата е изгорена. Възстановена е още през пролетта на 1799 г. Историята на нейното съществуване се свързва с името на апостола Тодор Каблешков. Самоубил се през юни 1876 г. в габровския конак, той е погребан от габровци в двора на църквата. През 1883 г. костите му са пренесени и препогребани в родния му град Копривщица.
Училища
Около 1840-1852 г. килийно училище отваря в къщата си в махала Камъка баба Колювица. Твърде скоро новото училищно здание се оказва тясно да събере всички желаещи.
Изкопните работи за изграждане на училище “Ран Босилек” започват на 8 май 1963 г. През 1967 г. то отваря врати за учениците от квартала.
Благоустрояване
Още около 1840 г. габровци имат своя баня, построена в района под “Извора” почти над новата градска баня. В 1870 г. тя е закупена от търговеца Папурков, поради което дълго време я наричат “Папурковата баня”. През 1921 г. неин собственик става Хр. Татарлиев, който й прави редица подобрения. Татарлиевата баня работи почти 20 години, за да бъде наследена от от изградената и открита 1963 г. нова градска баня.
Известни личности и фамилии
Фамилиите Татарлиеви, Скопалик, Кокудови, Пазвантови, Прахалчеви, Куюмджиеви, Ванкови, Банчовски, Пръвчеви, Драголови, Семерджиеви, Мянкови и др. са част от летописа на квартала.
От Каменската махала е единият от двамата габровци, пътували с английския пътнически кораб “Титаник”. Никола Хр. Мартинов, пребивавал като гурбетчия в Бъзеу (Румъния), тръгва на печалба за Америка.
Индустриално развитие
Част от историята на габровската памукотекстилна промишленост е памукотъкачницата “Никола Гецов и Син”, създадена през 1940 г. в Камъка.
Източници
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 56-57