Никола Бижев
| ||||||
| ||||||
|
Учител в Априловската гимназия в Габрово. Един от инциаторите за основаване на гимнастическото дружество „Борец“ (по-късно — „Юнак“) в Априловската гимназия.
Обществена и учителска дейност в Габрово
Никола Ст. Бижев (7 февруари 1872, Габрово — неизв.) — български учител, просветен деец, общественик. Завършва Априловската гимназия и химия в Софийския университет. От 15 септември 1894 до 1 септември 1902 е учител главно по химия и естествена история в Априловската гимназия; преподава и гимнастика, рисуване, краснописание, всеобща история. Работи върху методиката на обучението. Опита си споделя в статията „По преподаването на естествените науки“, публикувана в годишния отчет на Априловската гимназия за 1898/1899 учебна година. В нея набелязва основните си методически похвати, прилагани и проверени в педагогическата практика (наблюдаване от страна на учениците на живи растения, живи и препарирани животни, рисунки, сбирки от минерали; събиране на колекции при организирани от учителя екскурзии; опити в уроците по химия и физика и обобщаване на наблюденията в съответния закон и приложението му; въвличане на учениците в „жива деятелност“ чрез възлагане на задачи и упражнения). Проявява се и като читалищен и спортен деец — деловодител (1897—1899) и председател (1899—1902) на читалището, съосновател (1898) на фонда за построяване на читалищна сграда, почетен член на библиотеката „Априлов — Палаузов“ (1902); един от инциаторите за основаване на гимнастическото дружество „Борец“ (по-късно — „Юнак“) в Априловската гимназия и негов главатар.
Дейност в София
От 1902 е учител в София, от 1911 работи в Министерството на народното просвещение (главен инспектор по естествени науки, началник на културните институти и фондовете). От 1921 е директор на Инвалидното професионално училище в София. Председател на Столичното училищно настоятелство (1929), на Дружеството на учителите от средните училища, съосновател на Съюза на химиците в България, член на Висшия учебен съвет. Няколко пъти е избиран за подпредседател и председател на Съюза на гимнастическите дружества „Юнак“ и редактор (1908—1911) на печатния му орган сп. „Здраве и сила“. Редактира и юношеското сп. „Майска китка“ (1904—1905).
Творчество
Автор е на учебници по химия и на публицистични материали в периодиката, между които е и статията „Габровската народна библиотека „Априлов — Палаузов“ като център на всички просветни и родолюбиви инициативи в Габрово“ (Читалище, 1927, № 6—8, с. 155—156). В спомените си „Как се основа фонд за постройка на театър и помещения за Габровската народна библиотека „Априлов — Палаузов“ (Сборник на Габровската народна библиотека „Априлов — Палаузов“. Габрово, 1925, с. 51—55) разказва за дейността на Габровското читалище през 90-те години на ХIХ в.
Източници
Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 50-51