Никола Михов
| ||||||
 Акад. Никола Михов. Изображение: Facebook страница Габрово - живият град | ||||||
| ||||||
|
Акад. Никола Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век, автор на фундаментални библиографски трудове.
Ранни години и образование
Никола Василев Михов (6 март 1877, Габрово — 5 април 1962, София) — български библиограф, икономист, статистик. Син на Васил Михов, брат на Михаил Михов и Петър Михов. Учи в Падалското училище в Габрово; завършва Априловската гимназия (1895). През 1895—1897 е учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско. Основава и председателства първата местна социалдемократическа група, създава учителско дружество и вечерно училище. През есента на 1897 той се записва в Историко-филологическия факултет на Женевския университет. От 1898 следва биология и социология в Брюкселския университет, който завършва с докторат за дисертацията си „История на статистиката“ (1900). Една година учителства в Търново.
Учителстване в Габрово
След като отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, от 9 септември 1903 до 1 октомври 1905 е учител по френски език в Априловската гимназия. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Според него при началното им изучаване не трябва да се обръща толкова голямо внимание на граматиката, а главна роля трябва да имат разговорът върху действията, извършвани от учениците, и запознаването им с названията на околните предмети. Негови ученици свидетелстват, че и след 50 години си служат добре с усвоеното в часовете му. „Той пееше езика — казва Стефан Стойчев. — Беше строг, но всички го обичахме много“. Пред гимназистите от горните класове Михов изнася лекции по политикономия, работи в читалище „Априлов — Палаузов“ (през 1904—1905 е негов подпредседател, държи сказки в неделните общообразователни курсове). Става един от инициаторите за възстановяване на градското музикално дружество „Струна“, което започва отново да работи под името „Емануил Манолов“; Михов е негов хорист и оркестрант. В училищната библиотека попада на библиография за историята на Турция и България, която по негови думи изиграва решителна роля в живота му — насочва го към основната му по-нататъшна дейност.
Работа в София и Варна. Участие в Балканските войни и Първата световна война
През 1905 е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София, през 1908 — за поддиректор на Народната библиотека. Когато директорът й Пенчо Славейков е уволнен (1911), Михов пише статия в негова защита и подава оставка. Участва във войните (1912—1918) като офицер. През 1918 постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна. Отказва да заеме поста директор на Народната библиотека в София, за което е издаден указ (1923), и с помощта на камарата, която одобрява плана му да се изработи архив за историята на българската търговия, заминава за чужбина.
Библиографски проучвания в чужбина
В продължение на 12 години, като разполага само със скромната си пенсия, Михов работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Берлин, Виена, Париж, Лондон, Марсилия, Женева. Владеенето на няколко езика, самодисциплината и изключителното му трудолюбие му дават възможност да прегледа около 80 000 тома книги, справочници и периодика и собственоръчно да опише около 15 000 от тях, като събира данни за икономическата, демографската и културната история на България до Освобождението (1878) и за историята на Турция. През това време общува с български студенти, запознава ги с европейски културни забележителности. Габровският лекар Иван Иванов например разказва в свои спомени как „чичо Кольо“ бил гид на група българи по парижките музеи и ги „ограмотявал“ по изобразително, театрално и музикално изкуство. От 1938 до 1957 е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов.
Библиографски трудове
Първата библиография на Михов е „Успехите на естествознанието през ХIХ век“ (1908). Автор е на фундаментални трудове — „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 т., 1914—1934), „Населението на Турция и България“ през ХVIII и ХIХ в. Библиографски издирвания“ (5 т., 1915—1967), „България и нейният народ по свидетелства на чужденци. 1. Откъси от френски издания“ (на френски език 1918), „2. Издания на немски език“ (на немски език 1929), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (на френски език 1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 т., на френски език 1941—1970).
Научен принос и признание
Михов е най-големият български библиограф и енциклопедист през ХХ в. Създава школа от млади библиографски работници. Основно негово правило е „нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“ — отбелязва той в предговорите на трудовете си. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Академик (1947), Димитровска награда (1950), орден „Кирил и Методий“ I степен (1952) и други отличия. В Габрово е поставен бюст паметник на Михов.
Свързани статии
Източници
Статията се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 333-334
Б о р о в, Т. и С. Г а н о в с к и. Никола Михов. — В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. С., 1959. Т р а й к о в, В. Акад. Никола Михов. — Библиотекар, 1965, № 3. Г е н ч е в а, Е. Д-р Никола Михов. — В: Светилник, с. 191—197.