Райчо Каролев

Райчо Михов Каролев. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, София, 1940

Райчо (Рачо) Михов КАРОЛЕВ (15 февруари 1846 г., Габрово - 12 март 1928 г., София) е просветен деец, общественик, книжовник. Първият габровец с научна степен преди Освобождението.

Образование

Първоначалното си образование получава в Габровското взаимно и класно училище (1852-1862 г.), негов учител е Цвятко Самарджиев. Като Априлов стипендиант през 1863 г. постъпва в Киевската духовна семинария, а след успешното й завършване в 1867 г. се записва в Духовната академия. Първият габровец с научна степен преди Освобождението – след завършването на академията през 1871 г. получава званието “кандидат на богословските науки”.

Учителстване в Габровското училище

Назначен е по договор с Габровската община за три години като учител в Габровското главно мъжко училище през 1871 г. През 1875 г. Райчо Каролев става и първият директор на габровската мъжка гимназия. По време на Априлското въстание е арестуван заедно с други габровски учители, но след около 1-месечен престой в Търновския затвор е освободен.

Обществена и политическа дейност през 1877-1879 г.

Избран за член на временното градско управление в Габрово (5 юли 1877 г.), а от 15 юли 1877 до 1 август 1878 г. е председател на Окръжния управителен съвет в Габрово. През август 1878 г. е назначен за училищен инспектор в Русенска област. За кратко е председател на Видинския губернски административен съд. Делегат на Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г.

От директор на Априловската гимназия до образователен министър

През септември 1879 г. по желание на габровци е назначен за инспектор на габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор, какъвто е до 1884 г. През 1883 г. поставя началото на музея при Габровската гимназия.

Народен представител е във второто (1880-1881 г.) и четвъртото (1884 г.) обикновено Народно събрание.

От юни 1884 до август 1886 г. е министър на народното просвещение, след това последователно е директор на Софийската (1886-1890 г.) и Пловдивската (1890-1894 г.) мъжки гимназии. В професионалната му характеристика се вписват още длъжностите директор на Народната библиотека в София, директор на Дирекцията на статистиката, съветник на Върховната сметна палата. Автор на много учебници и трудове по обща и черковна история, по история на учебното дело (“История на Габровското училище” – 1926 г.). Обявен за почетен гражданин на Габрово през 1925 г.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 167
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 208

Енциклопедия България . Т. 3. София, БАН, 1982, с. 359; Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. София, БАН, 2009, с. 266-268; Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С., 1934, с. 689-694.