Рачо Ангелов
| ||||||
| ||||||
|
Рачо Ангелов е председател на Българския лекарски съюз (1919—1924). След 9 септември 1944 е министър на народното здраве.
Ранни години и образование
Рачо Ангелов Генчев (21 май 1873, колиби Лисец, днес квартал на Габрово — 9 декември 1956, София) е български лекар, обществен и държавен деец. Израства в Габрово; баща му е прислужник в Горнокрайското училище. Завършва Априловската гимназия (1890); когато е в III клас, получава пълна стипендия „поради лошо материално положение“; участва в социалистически кръжоци, поради което е наказван. Учителства в Омуртаг, а след като група габровци успяват да му издействат финансова подкрепа, завършва Медицинския факултет в Киев (1896) като Априлов стипендиант.
Биография преди 1944 г.
До 1900 е околийски лекар в Борисовград (днес Първомай) и Харманли, през 1900—1919 — военен лекар в Пещера, Хасково, Карлово и София. Участва във войните (1912—1918). Председател на Българския лекарски съюз (1919—1924). Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1898, Ангелов оглавява борбите на левите лекарски среди за нова организация на здравеопазването в България. Още през 1912 на IХ лекарски конгрес в Русе, издига искането „за пълна социализация и етатизация на здравното дело“. Лекарският съюз работи „преди всичко в областта на личната и особено на социалната профилактика“. След Деветоюнския преврат (1923) Ангелов е принуден дълго да се укрива, след Априлските събития (1925) е арестуван; спасява го масовото застъпничество на софийските лекари. Интерниран е в Банско; връща се в София през 1928. Под негово ръководство се оформя проф-опозицията на лекарите комунисти. През 1931 тя се обединява в групата „Обществен лекар“, която създава едноименно списание (1931—1933), бори се против Закона за защита на държавата (1924) и преследването на лекарите евреи, за одържавяване на медицинската помощ. Ангелов участва и в преговорите с опозиционните буржоазни партии за изграждане на Отечествения фронт. За дейността си е интерниран в Омуртаг.
Биография след 1944 г.
След 9 септември 1944 е министър на народното здраве; ръководи въвеждането на безплатната медицинска помощ, подготовката на здравни кадри, строителството на здравни заведения. От 1947 работи в Президиума на Народното събрание. Многократно е избиран за народен представител (от 1945).
Източници
Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 24
Константинова, В. Д-р Рачо Ангелов. — В: Огнище на духовната мощ на българите. Съставители Койчо Митев и Иван Савеков. С., 1972, с. 267—272.