Тотю Иванов

Тотю Иванов. Изображение: Facebook страница "Габрово - живият град"

Тотю ИВАНОВ (ок. 1848 г., Габрово - 28 май 1876 г., с. Тодорчета, Габровско) е търговец и участник в националноосвободителните борби. Подвойвода на Габровската чета през Априлското въстание.

Ранни години

През 1872 г. завършва Габровското класно училище. Продължава заниманието на баща си, като му помага в търговския дюкян. Член е на възобновеното през 1871 г. габровско читалище (основано декември 1861 г.).

Революционна дейност

Един от младежите в Габрово, посветени от В. Левски в намеренията да създаде комитетска мрежа при първото му идване през зимата на 1869 г. След гибелта на Апостола активността на габровския комитет постепенно замира, за да се възобнови отново с подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.). Сред дейците на габровския комитет е и Тотю Иванов, който се включва в приготовлението и реализацията на въстанието от април-май 1876 г. На 30 април с. г. заедно с Цанко Дюстабанов, Хр. Конкилев, Еким Цанков, Пенчо Постомпиров и Димитър Видинлиев участва в последното заседание на комитета в м. Михалевото край Габрово.

Участие в Априлското въстание

Избран в щаба на Габровската чета с войвода Ц. Дюстабанов, определен e за подвойвода на отделението, което потегля към Батошево през Дебел дял и Гъбене. На 4 май 1876 г. пристига в Кръвеник с пет отделения, ръководени от Дюстабанов. Остава заедно с Никола Кавалов и 40 души габровци, за да охраняват Кръвенишкия и Новоселския боаз. На 7 срещу 8 май се придвижва към Ново село. Поради струпване на голям брой турски части при Дебневския боаз е решено четата на Т. Иванов и габровските въстаници в Батошево под предводителството на Г. Бочаров да се изтеглят към Ново село. Заедно с четите на Хр. Конкилев и на П. Постомпиров, четата под водителството на Т. Иванов заема позиция на левия бряг на р. Видима. На 9 май цялата Габровска чета, която се събира в Ново село, е обградена и принудена да се оттегли в Балкана.
Участва и в последното сражение под връх Марагидик на 11 май. Четата се разпръсква и с Тотю Иванов тръгват Илия Марков, Метю Пеев, Милчо Петров, Коста Априлов и Цвятко Клисурчето. След няколкодневно скитане из Балкана Тотю Иванов успява да достигне до с. Тодорчета, Топлешка община.

Гибелта на подвойводата

Предаден, води малко сражение, в което е убит. Отрязана и набодена на прът, главата му е донесена на 28 май в Габрово и изложена на показ на пазарния площад при часовниковата кула. На другия ден е заровена край р. Синкевица, откъдето през нощта е извадена от баба Драгулица и погребана в гробищата при църквата „Успение Богородично”. По време на Шипченските боеве през Руско-турската освободителна война щабът на руските войски се установява в къщата на подвойводата.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 161
Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, Дружествена печатница „Заря”, 1903, с. 113, 117, 118, 129, 135, 137, 139, 140, 145, 158, 159, 167, 178, 187-193; Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. София, пе-чатница „Художник”, 1934, с. 298, 301, 323, 719, 721, 722, 729-730.