Турски конак
![]() Турският конак (в дъното), на преден план Конашкия мост. Изображение: Facebook страница "Габрово - живият град" | ||
|
Функции на турския конак през Възраждането
В края на 20-те или началото на 30-те години на века в подножието на местността Баждар се изгражда нова сграда за конак, в която се помещава официалната турска администрация. В двора на конака освен двете големи каменни здания (къшли - казармите на войниците), се намират още едно за полицейската стража и околийския управител (каймакамина), турска баня, барутница и чешма. Долната къшла се строи по времето на султан Махмуд II (1808-1839 г.). През май 1859 г., по време на управлението на Абдул Меджид (1839-1861 г.), към конака се строи и горната къшла. Мазето на първата къшла е служило за тюрма (затвор) и барутница. В двете казармени помещения са се намирали постоянно на гарнизон турски войници (без данни откога е тази практика). Войниците от гарнизона са извършвали нощни патрули в Габрово.
По време на събитията от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) в казармата при конака е настанена 10-а опълченска дружина, формирана в Габрово.
Съдбата на сградата след Освобождението
Първите проекти и инициативи за промяна в облика на Баждар се прилагат след Освобождението. Със съдействието на Тодор Бурмов, първи министър-председател на Княжество България, на Габровската община са отпуснати от правителството 1650 златни лева за организиране на “тулумбаджийска команда” с коне и помпи. Пожарната команда в Габрово е създадена по примера на Одеската и Букурещката. Тя е настанена в сградата на конака, превърнат впоследствие в полицейски участък.
В края на 50-те години на ХХ век конакът е разрушен и на неговото място е започнато строителство на хотел. На 2 август 1962 г. е открит хотел-ресторант “Балкан”.
Източници
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001