Христо Метев

Реклама на фабрика "Христо Метев". Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934

Христо МЕТЕВ Христов (1881 г., Габрово - 1953 г., Габрово) е гайтанджия и индустриалец.

Индустриално производство

Най-големият син на чехларя Метю Христов. Завършва Държавната мъжка Априловска гимназия. Не продължава бащиния занаят поради западането му след Освобождението. Създава в 1905 г. плетачна работилница, а две години по-късно започва търговия с прежди и гайтан, като става собственик на 70 чарка. Регистрира в 1909 г. еднолична фирма за производство на гайтани и търговия с вълненотекстилни материали – плетачна работилница „Хр. Метев”. Върху основата на тази фирма през 1921 г. организира в м. Хаджицонев мост щрайхгарна предачно-тъкачна фабрика. Пожар през 1925 г. унищожава фабриката. След близо една година Христо Метев открива на същото място памукотекстилна фабрика „Вигона”, специализирала се в производството на платове за горни облекла.

Участие в съдружия

Включва се в няколко съдружия. На 10 април 1910 г. заедно с други състоятелни габровски търговци и еснафи (Ст. Г. Топалов, Косю Цанков, Никола Д. Шандурков, братя Ив. и Ст. Пашови от с. Жълтеш) се събират в с. Бичкиня и основават събирателно дружество за изграждане на вълненопредачна фабрика. Година по-късно на 2 февруари 1911 г. то е преустроено в Акционерно дружество „Орел”. Хр. Метев е включен в неговото ръководство. Той участва в съдружие и с братя Хаджистойчеви, Ив. П. Кирчев, Петър и Колю Конкилев, Иван и Цоню Якимови, Петко Гатев за създаване на фабрика за вълнени прежди „Балкан” през 1919 г. Като откупуват английската камгарна предачница на Ив. К. Калпазанов, те я инсталират в бивша сграда на дърводелската фабрика на Драган Балабански, закупуват нови машини и комплектуват камгарна предачница. Продължава да се занимава и с гайтанджийство, но по-ограничено поради намаления износ на гайтани за Турция като основен потребител. След участието на бащата Метю Христов - Чехлар като акционер във вълненотекстилно акционерно дружество фабрика „Надежда” (август 1904 г.), през 30-те години на ХХ век за член на УС на фабриката е избран и синът Христо.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 178
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 252

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 50-51, 63, 99, 116; Гатев, Г., Венков, Хр., Минчев, М. Г. История на вълненотекстилната промишленост в Габрово. София, Профиздат, 1982, с. 84-85, 115, 119; Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, ИК „Колонел”, 2001, с. 106; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Първа част. Габрово, рекламно-издателска къща „Партньор М”, 2004 , с. 144; Постомпиров, Ив., Гечева К. Между два века. Зараждане и развитие на памукотекстилната промишленост в Габрово. 1912-2012 г. Габрово, 2012, с. 140 и сл.